Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Той сви рамене.

— Най-голямата загадка е твърдението на Смит, че наномеханизмите, разработвани в института, не може да са убили онези хора. Ако е истина, тогава теорията на Хансън отива по дяволите. Разбира се, същото се отнася и до останалите логични версии.

Президентът се загледа замислено в камината. После поклати глава и промърмори:

— Звучи прекалено удобно, Фред, особено ако се има предвид казаното току-що от Хидео Номура. Не ми харесва начинът, по който и ЦРУ, и ФБР насочват вниманието си към една-единствена версия за това какво се е случило в Санта Фе и изключват всяка друга възможност.

— Разбирам — каза Клайн. Той потупа стенограмите от заседанието на СНС. — Ще ти призная, че аз имам същите резерви. Най-голямата грешка при анализите в разузнаването се състои в това да запълниш празната дупка с голи факти, които пасват на любимата ти хипотеза. Истината е, че като чета това, имам усещането, че и Бюрото, и Управлението правят точно това.

Президентът заклати бавно глава.

— Именно това е проблемът. — Той погледна през полутъмната стая към Клайн. — Наясно си, че при анализа може да се приложи и подходът с екип А и екип Б, нали?

Шефът на Първи секретен отдел се подсмихна.

— Би трябвало. Нали това е една от причините за съществуването на моята група. През 1976 г. тогавашният директор на ЦРУ Джордж Буш-старши, по-късно един от вашите знаменити предшественици, не беше изцяло доволен от вътрешните анализи на Управлението за съветските намерения. Така че сформира външна група от видни учени, генерали от запаса и съветски експерти да правят независими изследвания на същите проблеми.

— Точно така — каза Кастила. — Искам от теб веднага да формираш свой собствен екип Б да разгадае тая каша, Фред. Не се пречкай на ЦРУ или на ФБР, освен ако не се налага, но искам някой, на когото мога да се доверя, да провери какво става.

Клайн кимна.

— Може да се уреди. — Той потупа с лулата върху скута си замислено. После вдигна очи. — Полковник Смит е очевидният кандидат. Той вече е на мястото и знае много за нанотехнологиите.

— Добре — съгласи се Кастила. — Инструктирай го веднага, Фред. Помисли от какви разрешителни се нуждаете и аз ти гарантирам, че всичко, което трябва, ще е на съответните бюра още утре сутринта.

Планината Серильос,

югозападно от Санта Фе

Стара очукана червена хонда сивик пътуваше на юг по областен път 57, оставяйки след себе си облак прах. Наоколо цареше непрогледен мрак. Само слаб отблясък от сребърната луна осветяваше назъбените очертания на планината и стръмните дерета от източната страна на неасфалтирания прашен път. В тясната, наблъскана с боклуци кола Андрю Костанцо седеше превит над волана. Периодично поглеждаше към километража, а устните му помръдваха, докато се опитваше да изчисли какво разстояние е изминал, след като се отклони от междущатската магистрала 25. Инструкциите, които получи, бяха съвсем конкретни.

Хората, които го познаваха, щяха да се озадачат от странното изражение на смесица от въодушевление и страх върху бледото му месесто лице.

Обикновено Костанцо кипеше от недоволство и натрупана омраза. Беше възпълен, на четиридесет и една години, неженен и принуден да живее в общество, което не ценеше интелекта и идеите му. Хвърли много усилия да защити докторска степен по екологично право и за консуматорското общество в Америка. Докторатът трябваше да му отвори вратата към научния елит. От години мечтаеше да работи за мозъчен тръст във Вашингтон и собственоръчно да пише проекти за важни социални и екологични реформи. Вместо това работеше почасово като чиновник във верига книжарници, скучна и безперспективна служба, с която едва успяваше да си плати наема за скапаната къща в един от най-бедните квартали на Албъкърки.

Но Костанцо имаше още една работа, секретна, и той я намираше за единственото смислено нещо в своя мизерен живот. Облиза нервно устни. За него бе голяма чест и сериозен риск, когато го поканиха да се присъедини към вътрешните среди на Движението на Лазар. Докато гледаше следобедните новини по телевизията, си даде сметка, че това наистина е така. Ако висшестоящите в Движението не го бяха предупредили да си остане у дома, той щеше да отиде на митинга пред института „Телър“ и щеше да е една от хилядите жертви на касапницата, предизвикана от корпоративните машини за убиване.

За миг усети как у него се надига спотаеният дълбоко гняв, много по-силен от всекидневния яд, който обикновено потискаше. Стисна здраво волана. Хондата поднесе надясно и за малко да излезе от неравния път и да се забие в купчината пясък и сухи клони, струпани встрани.