Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Последва продължителна тишина от другата страна на телефонната линия.

— Съзнаваш ли какво би означавало това? — каза най-после Клайн.

— Да — отговори Смит. — Ако съм прав, че нищо от вътрешността на института не е причинило смъртта на всички тези хора, тогава онова, което терористите са донесли, каквото и да е то, е било пуснато умишлено, като част от хладнокръвен заговор за избиване на хиляди активисти от Движението на Лазар. А в това няма никаква логика.

Той притвори очи за миг. Олюля се. Едва успяваше да победи умората.

— Джон?

С огромно усилие Смит отвърна:

— Тук съм.

— Ранен или не, звучиш точно така — каза Клайн. — Трябва ти малко почивка да се възстановиш. Какво е положението там?

Въпреки изтощението Смит не устоя да се усмихне.

— Не е розово. Не се очертава да си тръгна скоро. Вече им казах какво трябва да се прави, но местните федерални агенти задържат всеки оцелял от института, който все още мърда, до идването на тяхната велика шефка от Вашингтон. А тя няма да пристигне по-рано от утре сутринта.

— Не се учудвам — отговори Клайн. — Но не е хубаво. Ще видя какво мога да направя. Изчакай — гласът му замлъкна.

Смит погледна в тъмнината. Въоръжени с автомати мъже в камуфлажни униформи, шлемове и бронежилетки патрулираха около кордона между него и горящата сграда. Националната гвардия беше изпратила всичките си бойци да отцепят района около института „Телър“. Войниците имаха заповед да стрелят на месо, ако някой се опита да наруши техния периметър.

Според онова, което Смит чуваше, още части на Националната гвардия бяха разположени в самия град Санта Фе да охраняват щатските и федералните сгради и да гарантират достъп до магистралите на автомобилите на спасителните екипи и линейките. Един от местните шерифи му довери, че няколко хиляди жители на града се изнасят и бягат към Албъкърки и дори в планините, търсейки безопасност.

Полицията държеше под око и оцелелите от митинга на Движението на Лазар. Мнозина вече бяха избягали от района, но няколкостотин полузаспали активисти се шляеха безцелно по улиците на Санта Фе. Никой не знаеше със сигурност дали те наистина бяха в шок, или само чакаха да причинят още неприятности.

Фред Клайн отново се обади.

— Всичко е уредено, полковник — каза той спокойно. — Имаш позволение да напуснеш зоната за сигурност и уреден транспорт до хотела.

Смит му беше признателен. Той разбираше защо Бюрото иска да осигури района и да държи под контрол единствените свидетели. Но Джон никак не се блазнеше от мисълта да прекара нощта, в палатка на „Червения кръст“ или свит на задната седалка на някоя полицейска кола. Както често преди, и сега се зачуди за миг как Клайн, човек, действащ в дълбока сянка, успя да задейства цялата верига, без да излезе от прикритието си. Но както винаги отпрати тези въпроси някъде далеч в ума си. За Смит по-важното бе, че нещата се уредиха.

Двадесет минути по-късно той пътуваше на задната седалка в патрулна кола на щатската полиция в северна посока по магистрала 84 към центъра на Санта Фе. Дълги колони от цивилни леки коли, пикапи, миниванове и джипове напредваха бавно — със сантиметри — на юг към кръстовището с междущатската магистрала 25, главния път към Албъкърки. Посланието, бе ясно. Много от местните жители не вярваха на официалната версия, че опасността е локализирана до съвсем малка зона около института.

Смит се намръщи от тази гледка, но не можеше да обвинява хората за това, че са уплашени до смърт. От години ги уверяваха, че нанотехнологиите са абсолютно безопасни, и в един момент пускат телевизорите си и виждат как последователите на Движението на Лазар надават писъци и се разпадат на парчета от невидими миниатюрни механизми.

Патрулната кола зави на изток от магистрала 84 по „Пасо де Пералта“, сравнително широко шосе до центъра на Санта Фе. Смит забеляза джип „Хъмви“ 1 1 Американски високопроходим и многоцелеви колонен транспортьор, нар. за кратко „HUMVEE“ или „HUMMER“, използва се от 80-те години. — Бел.ред. на Националната гвардия, който бе блокирал кръстовище вдясно. Коли, войници и полиция бяха разположени по всеки път, водещ към историческия район.

Кимна на себе си. Правоохранителните органи използваха в максимална степен ограничените си ресурси. Ако трябваше да се избере един район за защита срещу мародерство и беззаконие, това бе именно този. Имаше красиви музеи, галерии, магазини и къщи из целия град, но сърцето и душата на Санта Фе бе неговата историческа част — лабиринт от тесни еднопосочни улички около красив площад, очертан от дървета и построения преди четири века Губернаторски дворец.