Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Кастила направи физиономия. Сред масовата истерия едва ли някой щеше да обърне внимание на опроверженията от водещи учени или на успокоителни изказвания от политици като него, напомни си той. Притиснати от уплашените избиратели, мнозина в Конгреса вече настояваха за незабавна забрана на изследванията в областта на нанотехнологиите. Само Господ знаеше колко правителства по света ще повярват на твърденията на Движението на Лазар за тайни „нанотехнологични оръжейни програми“ на САЩ.

Кастила се обърна към Дейвид Хансън, който седеше в далечния край на масата.

— Нещо да добавиш, Дейвид?

Директорът на ЦРУ сви рамене.

— Извън очевидния факт, че онова, което стана в института „Телър“, е проява на добре пресметнат биотероризъм ли? Не, господин президент, няма какво да добавя.

— Не пресилваш ли малко нещата? — попита Емили Пауъл-Хил вежливо.

Между двамата нямаше вражда, но тя смяташе, че бившият бригаден генерал и директор на ЦРУ Хансън обикновено прибързваше с прилагането на крайни мерки при решаването на проблеми на националната сигурност.

Насаме президентът бе съгласен с нейната оценка. Но неудобната истина бе, че крайните прогнози на Хансън често се сбъдваха и повечето от тайните операции, които организираше, се увенчаваха с успех. А в този случай твърдението му се връзваше изцяло с онова, което Кастила чу от Фред Клайн, шефа на Първи секретен отдел.

— Избързвам с прогнозите, преди да узнаем фактите? Да — призна Хансън. Той погледна снизходително през изработените от коруба на костенурка рамки на очилата си към съветничката по въпросите на националната сигурност. — Но не мисля, че можем да губим време с алтернативни теории, Емили. Освен ако ти наистина вярваш, че нарушителите, които нахлуха в института „Телър“, нямат нищо общо с бомбите, които избухнаха по-малко от половин час след това. Откровено казано, това ми звучи малко наивно.

Емили Пауъл-Хил се изчерви.

Президентът се намеси, преди спорът да се разгорещи.

— Да приемем, че си прав, Дейвид. Да кажем, че тази трагедия е терористичен акт. Тогава кои са терористите?

— Движението на Лазар — отговори убедено директорът на ЦРУ. — По същите причини, които ви изложих, когато обсъждахме доклада с оценката за заплахите, изготвен съвместно от разузнавателните служби, господин президент. Тогава се чудехме какво ще е „голямото събитие“ в Санта Фе — той присви тесните си рамене. — Е, сега вече знаем.

— Сериозно ли смяташ, че лидерите на Движението на Лазар са организирали смъртта на повече от две хиляди свои привърженици? — попита Аурей.

Шефът на президентския екип не прикри скептицизма си.

— Дали е преднамерено? — Хансън поклати глава. — Не знам. И докато не разберем какво точно е причинило смъртта на тези хора, няма да узнаем. Но съм твърдо убеден, че Движението на Лазар е замесено в терористичната атака.

— Как така? — попита Кастила.

— Помислете за съвпаденията, господин президент — каза директорът на ЦРУ. Той започна да излага аргументите си с вещината на професор, който говори по любимата си тема на студенти в първи курс. — Първо: Кой организира масовите демонстрации пред института „Телър“? Движението на Лазар. Второ: Защо охраната на института бе извън сградата при идването на самозвания екип от „Сикрет Сървис“ и съответно не можа да предотврати влизането му в сградата? Защото бе ангажирана със същия тоя протест. Трето: Кой попречи на истинските агенти от „Сикрет Сървис“ да влязат в сградата? Демонстрантите от Движението на Лазар. И четвърто: Защо не успяха полицаите от Санта Фе да заловят нарушителите, след като те напуснаха института? Защото бяха принудени да се занимават с хаоса пред института.

Почти против волята си Кастила кимна. Тезата на директора на ЦРУ не беше желязна, но убедителна.

— Сър, не можем да излезем публично с подобни обвинения без доказателства срещу Движението на Лазар — намеси се Аурей. — Ще бъде политическо самоубийство. Пресата ще ни разпъне на кръст дори само ако споменем за това.

— Чарли е напълно прав, господин президент — каза Емили Пауъл-Хил. Съветничката по националната сигурност хвърли бърз поглед към Хансън, преди да продължи. — Ако обвиним Движението на Лазар за това, само ще налеем масло в огъня. Ще предизвикаме авторите на конспиративни теории по света. Не можем да си позволим да им предоставяме повече муниции. Не и сега.

Напрегната тишина се възцари около заседателната маса в Ситуационния салон.