Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Едно е сигурно — каза хладно Дейвид Хансън, нарушавайки тишината. — Движението на Лазар вече се възползва от публичното мъченичество на толкова много свои последователи. Из целия свят стотици хиляди нови доброволци се записват в редиците му чрез електронната поща. Милиони други внасят дарения в откритите му банкови сметки. — Шефът на ЦРУ погледна Кастила. — Разбирам нежеланието ви да действаме срещу движението без доказателства за неговата терористична дейност, господин президент. Знам, че има политически съображения. Искрено се надявам разследването на ФБР в института „Телър“ да предостави уликите, които вие искате. Но е мой дълг да ви предупредя, че всяко забавяне ще има ужасни последици върху националната сигурност. С всеки изминал ден движението ще става по-силно, а нашите възможности да му се противопоставим ще отслабват.

Мобилен команден център на Движението на Лазар

Мъжът, наричан Лазар, седеше сам в малко, но елегантно мебелирано помещение. Капаците на прозорците бяха спуснати. И най-малкият досег със света отвън бе прекъснат. На компютърния екран пред него вървяха телевизионните кадри от касапницата пред института „Телър“.

Той кимна на себе си, удовлетворен от гледката. Плановете, които толкова внимателно подготвяше през последните няколко години, най-после даваха резултат. Голяма част от работата, като например премахването на бившето ръководство на Движението, беше трудна, болезнена и изпълнена с опасности. Тримата Хораций, силни физически, обучени до съвършенство в изкуството да убиват и безкрайно жестоки, му послужиха добре в тези усилия.

За миг по лицето му премина леко съжаление. Той истински съжаляваше, че се наложи да избие толкова много мъже и жени, които някога обожаваше — хора, чиято единствена грешка бе, че не искаха да разберат нуждата от по-твърди мерки за постигане на общите им мечти. Почти веднага Лазар сви рамене. Личните чувства нямаха значение, събитията доказваха правотата му. През последната година под негово ръководство Движението постигна повече, отколкото през предишните години на вяла условна активност. Възкресяването на чистотата на света означаваше проливане на кръв, решителни действия, не само високопарни приказки и беззъби политически протести.

Както подсказваше името на Движението, това означаваше да възкресиш живота от смъртта.

Компютърът му издаде мек напевен звук, сигнал, че е изпратено ново кодирано съобщение от самия Център. Лазар го прочете мълчаливо. Смъртта на Прайм бе неприятна новина, но загубата на един от тримата Хораций се компенсираше многократно от резултатите на нападението срещу института „Телър“ и касапницата на собствените му последователи. Подведени от информацията, която им подхвърли, служителите на ЦРУ, ФБР и съюзническите им разузнавателни служби паднаха в капана на едно масово убийство. Онова, което изглеждаше на тези нещастни глупаци ужасна грешка, бе замислено от самото начало. Те бяха виновни и той щеше да използва вината им срещу самите тях.

Лазар се усмихна студено. Само с един смъртоносен удар той обезсили САЩ и което и да било западно правителство да действа решително срещу Движението. Беше обърнал собствената им сила срещу самите тях — както прави всеки майстор на жиу-жицу. Макар враговете му още да не съзнаваха, той контролираше основните лостове на властта. Всяко тяхно действие срещу Движението щеше само да засили този контрол и да ги отслаби същевременно.

Сега беше време да насъска някога лоялните съюзници един срещу друг. Светът вече проявяваше подозрителност към военния и научния потенциал на САЩ и към мотивите на Вашингтон. С умело насъскване и манипулиране на медиите светът скоро щеше да повярва, че Америка, единствената свръхсила, използва механизмите на сътворението за създаване на нови оръжия с неописуеми размери в преследване на своите жестоки и егоистични цели. Земята щеше да се раздели между онези, които са с Лазар, и онези, които са срещу Движението. И правителствата, притиснати от поданиците си, щяха да се обърнат срещу САЩ.

Ще настъпят смут, хаос и безредие, които ще му служат добре и ще му осигурят време да изпълни докрай грандиозния си замисъл — замисъл, който ще преобрази Земята завинаги.

Нощта се спускаше бързо над пущинака около Санта Фе. На северозапад най-високите върхове на планината Хемес червенееха, осветени от последните лъчи на залязващото слънце. Равнинните земи на изток вече се бяха потопили в настъпващия мрак. На юг от самия град огнени езици все още танцуваха зловещо сред развалините на института „Телър“, преливайки от оранжево в червено и жълто, докато пламъците се разгаряха непрестанно от счупени мебели и подпорни греди, разсипани химикали, натрошено от бомбите оборудване и телата на онези, които бяха затиснати вътре. Острата, задушлива миризма на дим тегнеше в хладния вечерен въздух.