Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Пиърсън поклати глава раздразнено.

— Планът не беше такъв, Хал. Мислех, че държим ситуацията под контрол.

— Да, и аз така мислех — отговори Бърк. Тя почти чу как той сви рамене. — Винаги нещо се издънва в даден момент при всяка операция, Кит. Знаеш това.

Тя се намръщи.

— Но не чак толкова.

— Не — съгласи се Бърк. — Обикновено не. — Той прочисти гърлото си. — Сега обаче ще трябва да действаме според случая. Нали?

— Да.

Пиърсън се протегна и прекъсна телевизионната връзка на компютъра. Не искаше да гледа повече. Не и сега. Подозираше, че тези лица дълго ще спохождат съня й.

— Кит?

— Чувам те — отговори тя едва.

— Знаеш какво ще стане, нали?

Тя кимна, насилвайки се да се съсредоточи.

— Да, знам. Ще оглавя следствения екип в Санта Фе.

— Това ще бъде ли проблем? — попита офицерът от ЦРУ. — Имам предвид Зелър?

— Не, не мисля. Сигурна съм, че той няма да пропусне възможността да ми възложи работата — каза внимателно Пиърсън, изразявайки мислите си на глас. — Аз съм експертът по Движението на Лазар тук. Изпълняващият длъжността директор го знае. А на всички по цялата верига от Белия дом надолу ще им е ясно, че това зверство е свързано по някакъв начин с Движението.

— Така е — отговори Бърк. — Междувременно ще продължа да форсирам ТОКСИН от моя страна.

— Разумно ли е? — попита рязко Пиърсън. — Може би трябва да дръпнем шалтера сега.

— Късно е — каза й Бърк безцеремонно. — Всичко вече е задействано, Кит. Или ще яхнем вълната, или ще потънем.

Белият дом

Членовете на президентския Съвет за национална сигурност около заседателната маса в Ситуационния салон на Белия дом бяха в мрачно настроение. Както и трябва да бъде, по дяволите, мислеше си Сам Кастила начумерено. Първите сведения от бедствието в института „Телър“ бяха достатъчно неприятни. Всеки следващ доклад беше по-лош.

Погледна към близкия часовник. Беше доста по-късно, отколкото смяташе. В това малко помещение с изкуствено осветление в приземния етаж времето вървеше често не както обикновено. Бяха минали няколко часа, откакто Фред Клайн го извести за ужаса в Санта Фе.

Сега президентът оглеждаше масата невярващо.

— Искате да ми кажете, че все още нямаме окончателни данни за жертвите — нито вътре в института, нито навън сред демонстрантите?

— Не, господин президент. Нямаме — призна изпълняващият длъжността директор на ФБР Боб Зелър. Той седеше прегърбен и отчаян на стола си. — Повече от половината учени и служители в института се водят за безследно изчезнали. Вероятно са мъртви. Но ние дори не можем да изпратим спасителен екип, преди огънят да загасне. Що се отнася до протестиращите… — гласът на Зелър замлъкна.

— Може да не узнаем никога колко от тях са убити, господин президент — намеси се съветничката по въпросите на националната сигурност Емили Пауъл-Хил. — Виждаме кадрите от онова, което се случва извън лабораториите. Може да минат месеци, преди да идентифицираме онова, което е останало от онези хора.

— Големите телевизионни компании съобщават, че най-малко две хиляди са мъртви — каза Чарлс Аурей, шефът на президентския екип. — И предполагат, че броят им може да нарасне до три или четири хиляди.

— Въз основа на какво, Чарли? — прекъсна го грубо президентът. — На око, така ли?

— Те се позовават на говорители на Движението на Лазар — отговори Аурей. — Печатът, както и обществеността имат повече доверие на тия типове, отколкото на нас.

Кастила кимна. Вярно е. Първите ужасяващи телевизионни кадри вървяха на живо, без монтаж, по няколко сателитни канала. Стотици милиони хора в Америка и по целия свят виждаха странните сцени със собствените си очи. Телевизиите вече излъчваха само подбрани кадри. Внимателно избягваха по-ясните образи на ужасени демонстранти от Движението на Лазар, които биваха разяждани все още живи. Но беше късно. Поразията бе сторена.

Всички налудничави и потресаващи твърдения на Движението на Лазар за опасностите от нанотехнологиите сега се потвърждаваха. И Движението изглеждаше решено да разпространява още по-злокобни истории. Такива вече се появяваха в техните уебсайтове и форумите в Интернет. Според теорията им в лабораториите на института „Телър“ се разработвали нанотехнологични оръжия за американската армия. Сравнявайки снимките на умрелите по особено жесток начин жители на Кусаса, Зимбабве, и в Санта Фе, Движението правеше връзка между двата случая. За тях снимките доказваха, че „някои елементи в американското правителство“ са заличили цяло мирно село, тествайки за пръв път тези нанотехнологични оръжия.