Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Няколко противопожарни екипа бяха на мястото, но не ги допускаха, тъй като районът бе обграден от местната полиция и Националната гвардия. Нямаше никаква надежда някой да е оцелял в горящата сграда, така че никой не желаеше да подлага още хора на въздействието на наночастиците, причинили смъртта на толкова много активисти на Движението на Лазар.

Джон Смит стоеше неподвижно извън очертанията на кордона и наблюдаваше вилнеещия пожар. Слабото му лице бе посърнало, а раменете — отпуснати. Като много войници, той често изпитваше чувство на меланхолия след тежка акция. Този път бе по-лошо. Не понасяше да губи. Двамата с Франк Диас застреляха или раниха поне половината от терористите, но бомбите все пак избухнаха. Още не можеше да се отърси от ужасната гледка на хиляди хора, превърнали се в слуз и кости.

Кодираният мобилен телефон във вътрешния джоб на якето му започна да вибрира. Той го измъкна и отговори:

— Смит.

— Трябват ми повече подробности, полковник — каза направо Фред Клайн. — Президентът все още заседава със Съвета за национална сигурност, но скоро очаквам ново позвъняване от него. Вече му предадох предварителния ти доклад, но той ще иска още сведения. Трябва да ми разкажеш всичко, което си видял, и какво мислиш, че се е случило днес.

Смит притвори очи, изведнъж се почувства изтощен.

— Разбрано — каза той с мъка.

— Ранен ли си, Джон? — попита загрижено шефът на Първи секретен отдел. — Нищо не ми спомена и аз предположих…

Смит поклати глава. Рязкото движение предизвика болки във всяка драскотина и мускул.

— Нищо сериозно — отговори той, примигвайки. — Няколко порезни рани и драскотини, това е всичко.

— Ясно — каза Клайн. По тона му личеше, че се съмнява. Замълча за миг. — Подозирам, че онова, което имаш предвид, е, че не кървиш в момента.

— Наистина, Фред, добре съм — отвърна Смит, този път раздразнително. — Аз съм лекар, забрави ли?

— Добре — каза внимателно Клайн. — Да продължаваме. Първо, ти все още си убеден, че терористите, които нападнаха института, са професионалисти?

— Никакво съмнение — отговори Смит. — Тия типове действаха без грешка, Фред. Бяха наясно с процедурите в „Сикрет Сървис“, имаха същите оръжия и служебни карти, всичко до последната подробност. Ако истинският екип на „Сикрет Сървис“ не се беше появил толкова рано, лошите момчета щяха да се разхождат напред-назад из института, без никой да ги заподозре.

— До избухването на бомбите — предположи Клайн.

— Дотогава — съгласи се мрачно Смит.

— Което ни довежда до измрелите демонстранти — продължи ръководителят на Първи секретен отдел. — Общото предположение е, че при експлозиите е изтекло вещество с неустановен произход от някоя лаборатория — отровен химикал или по-вероятно нанотехнологични частици, които са станали неуправляеми. Ти беше внедрен да наблюдаваш лабораториите и техните изследвания. Какво мислиш, че се е случило?

Смит се намръщи. Откакто стрелбата и писъците спряха, той си блъскаше мозъка, опитвайки се да събере фактите в задоволителен отговор на същия този въпрос. Какво можеше да изтреби толкова много хора за толкова кратко време и по такъв жесток начин? Въздъхна.

— Само една лаборатория работеше върху изследвания, свързани с човешки тъкани и органи.

— Коя?

— На „Харкорт Биосайънсис“ — отговори Смит. Той описа набързо работата на Бринкър и Парих с техните нанофаги „Модел две“, включително последния им експеримент, при който бе убита напълно здрава мишка.

— Една от бомбите избухна във вътрешността на лабораторията на „Харкорт“ — завърши разказа си Джон. — Фил и Рави са изчезнали, вероятно са мъртви.

— Тогава това е обяснението — каза Клайн, леко поуспокоен. — Бомбите са били заложени умишлено. Но убийствата отвън са случайни, нещо като високотехнологична катастрофа.

— Не вярвам — каза решително Смит.

— Защо?

— По една причина, мишката, която видях да умира, нямаше признаци на клетъчен разпад — отговори Смит, премисляйки всичко отначало. — Не се случи нищо, което дори да напомня на гледката, която наблюдавах днес следобед.

— Възможно ли е въздействието на тези нанофаги да е различно върху мишките и човешкия организъм? — попита внимателно Клайн.

— Абсолютно невъзможно — каза му Смит. — Причината да се използват мишки при предварителни тестове е в биологичната им прилика с човешките същества — Той въздъхна. — Не бих се заклел, Фред, не и без по-нататъшни проучвания. Но моето вътрешно усещане е, че нанофагите на „Харкорт“ не носят отговорност за този мор.