Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Уплашен от стрелбата по автомобила, шофьорът натисна рязко педала на газта. Гумите на форда се превъртяха за секунда на празни обороти, но после поддадоха на тягата. Тъмнозеленият джип потегли, забуксува отново, докато завиваше рязко, и отпраши с рев към оградата, изоставяйки високия мъж сред облак прах и пясък.

За момент гигантът замръзна на място, докато наблюдаваше как хората му го изоставят. После за изненада на Смит той само вдигна широките си рамене и се обърна към американеца с напълно безизразно лице. Джон се приближи до него с насочен пистолет.

— Горе ръцете!

Мъжът остана на място, без да мърда.

— Казах горе ръцете! — кресна Смит.

Той продължи да върви, скъсявайки разстоянието все повече. Спря на около петнадесет метра, откъдето знаеше, че може да насочи куршума където пожелае.

Мъжът не каза нищо. Зелените му очи се присвиха. Изражението им напомняше на Джон на тигър в клетка, който обикаля напред-назад покрай човешка плячка, която не може да достигне.

— И какво ще направиш, ако откажа? Ще ме убиеш — отговори най-после високият мъж.

Гласът му бе по-тънък, отколкото Джон очакваше, а английският му — перфектен, без следа от акцент.

Смит кимна хладно.

— Ако се наложи.

— Тогава действай — каза мъжът.

Без да чака повече, той се хвърли напред със смъртоносната грация на хищник. Дясната му ръка се стрелна под сакото, измъквайки остър боен нож.

Смит натисна спусъка на беретата. Тя отскочи нагоре, а откатът избута плъзгача назад, изхвърляйки празната гилза. Този път обаче плъзгачът остана в задния край. Смит изруга тихичко. Току-що бе изстрелял последния от петнадесетте патрона на пистолета.

Деветмилиметровият куршум улучи противника му от лявата страна. За част от секундата той се олюля назад. Погледна малката дупка с червени ръбове върху сакото си. От раната бликаше кръв и се стичаше бавно по тъмния плат. Разтвори пръстите на лявата си ръка и стисна ножа с дясната. Устните му се разтегнаха в жестока усмивка. Поклати глава, имитирайки съжаление.

— Не беше съвсем точен. Както виждаш, още съм жив.

Все още зловещо усмихнат, зеленоокият мъж се канеше да убие противника си, описвайки с ножа криволичеща, почти хипнотизираща дъга. Смъртоносното острие блестеше на слънцето.

Отчаян, Смит хвърли срещу него вече ненужната берета.

Огромният мъж се наведе, за да избегне удара, и атакува. Замахна с невероятна бързина към гърлото на американеца.

Смит отскочи встрани. Острието на ножа мина на по-малко от сантиметър от лицето му. Бързо заотстъпва назад. Дишаше тежко.

Зеленоокият го последва. Отново замахна, този път по-ниско.

Джон се извъртя на една страна, замахна силно с юмрук, опитвайки се да счупи китката на мъжа. Все едно удари висококачествена стомана. Ръката му изтръпна. Отново отстъпи назад и раздвижи пръстите си. Срещу какво, по дяволите, се биеше? Едрият мъж се канеше да го атакува за трети път с още по-широка усмивка, явно се забавляваше. Замахна уж с дясната ръка, с която държеше ножа, но нанесе толкова силен удар в ребрата на Смит с лявата, че изкара въздуха от дробовете му. Джон се олюля назад, опитваше да си поеме дъх — сега се бореше да остане на крака и в съзнание.

— Може би трябваше да запазиш последния патрон за себе си — каза учтиво зеленоокият мъж. Той вдигна бойния нож. — Щеше да е по-бързо и по-безболезнено от това.

Смит продължи да отстъпва и се заоглежда за нещо, което да му послужи за оръжие. Нищо — само пясък и спечена земя. Почувства, че го обзема паника. Стегни се, Джон, заповяда си той. Ако се гипсираш пред това копеле, мъртъв си. Може и да те убие, но нека поне да е в битка.

Стори му се, че чува вой на полицейски сирени някъде в далечината — сирени, които доближаваха. Но зеленоокият мъж продължаваше да го дебне, твърдо решен да го убие.

На двеста метра разстояние в началото на гъсталака от борове и хвойнови дървета трима мъже лежаха, прикрити зад високата суха трева. Единият, доста по-едър от останалите, насочи високочувствителен бинокъл към осеяния с трупове район около института, наблюдавайки ръкопашния бой между стройния тъмнокос американец и неговия висок и много по-як съперник. Намръщи се, докато преценяваше какво да прави. До него снайперист бе допрял око в оптичния мерник на пушката и бавно и методично нагласяше целта.

Третият мъж, специалист свързочник, лежеше със слушалки сред купчина комуникационна техника. Той слушаше внимателно настойчивите, изчистени от странични шумове гласове.