Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

С огромно усилие Смит отклони поглед от разпадащата се плът и безформените трупове пред института. С пистолета в ръка той огледа внимателно бягащата към оградата тълпа, опитвайки се да открие онези, които не показват признаци на страх, а се движат самоуверено, без паника. Забеляза група от шестима мъже, които крачеха спокойно към оградата. Бяха на стотина метра пред него. Четирима, облечени в сини защитни комбинезони, мъкнеха тежки чанти с инструменти. Смит поклати глава. Това бяха специалистите, поставили бомбите в института. Другите двама мъже, които вървяха няколко крачки зад тях, бяха облечени в еднакви тъмносиви костюми. Бяха въоръжени с къси автомати „Узи“. По-ниският от двамата беше горе-долу с неговия ръст и с късо подстригана черна коса. Но другият, който наистина грабна вниманието му, як мъж с кестенява коса, който явно даваше заповедите, беше поне с една глава по-висок от останалите.

Смит затича отново. Втурна се през откритата площ, заобикаляйки зловещите останки от хора, разхвърляни навсякъде, и догони бързо оттеглящите се терористи. Беше на по-малко от петнадесет метра от тях, когато шефът им обърна глава, за да се наслади за последно на разрушения и обхванат от пламъци институт „Телър“, и го забеляза.

— Нападение! Откъм гърба! — извика гигантът.

Той вече бе насочил автомат към Смит и веднага откри огън по него.

Джон се хвърли вдясно и падна по гръб. Веднага се изправи и се подпря на коляно, насочвайки беретата. Без да се прицелва, натисна спусъка и стреля два пъти. Нито един от куршумите не улучи, но поне накараха едрия мъж да се снижи зад висок храст от пелин.

Още един откос от узи раздроби земята точно зад Смит, разпръсквайки наоколо огромни буци пръст. Той се превъртя. Чернокосият нападател връхлиташе срещу него отстрани и стреляше, докато тичаше.

Джон насочи беретата, изпреварвайки мъжа със секунди. Издиша бавно и стреля три пъти. Първият изстрел не улучи. Вторият и третият куршум се забиха в крака и дясното рамо на терориста.

Виейки от болка, чернокосият се олюля и падна. Двама от мъжете в защитни костюми пуснаха куфарите с инструменти и се затичаха да му помогнат. В същия миг високият мъж изскочи от храста и започна отново да стреля.

Смит усети, че един от куршумите проби подплатата на якето му. Нажежената въздушна струя опари ребрата му.

Отново се претърколи, опитвайки се отчаяно да се измъкне от насочения автомат. Още куршуми се забиха в пясъка и сухата растителност около него. В очакване едрият мъж да стреля отново, Смит отвърна с няколко изстрела напосоки с надеждата да го принуди да се прикрие.

Все още претъркулвайки се, той се мушна зад голям камък, полузаровен сред участък от висока трева. Легна по корем. Автоматичната стрелба засипа издадената част на камъка.

Ревът на мощен двигател заглуши трясъка от стрелбата. Джон внимателно подаде глава, за да види какво става. Видя огромен тъмнозелен форд екскършън да набира скорост през една от дупките в оградата. Джипът зави надясно, а после тръгна право към полесражението. Стотици демонстранти, изпаднали в паника, се разбягаха от пътя му, докато джипът подскачаше на скорост през неравния терен.

Спирачките изскърцаха, автомобилът поднесе и после спря съвсем близо до групата терористи. Облаците прах, които вдигна с гумите си, се разсеяха бавно от вятъра. Защитени от големия автомобил, четиримата специалисти по експлозивите хвърлиха куфарите си на задната седалка, напъхаха ранения терорист вътре, а после и те се вмъкнаха в колата. Все още стреляйки към Смит, кестенявият гигант се оттегляше назад към автомобила. Той се хилеше, а очите му светеха от удоволствие.

Ах, ти, мръсен убиец! Гневът на Джон избухна в неудържима ярост, която надделя над всякакъв инстинкт за самосъхранение. Без въобще да се замисли, той се изправи и насочи беретата към стрелеца.

Изненадан от неговата дързост, високият мъж мина от премерени изстрели изцяло на автоматична стрелба. Автоматът „Узи“ затрещя лудо.

Смит чуваше как куршумите свистят във въздуха съвсем близо до главата му. Не им обръщаше внимание. Съсредоточи се изцяло към своята мишена. Петдесет метра бе пределът на точната стрелба с неговия пистолет, така че концентрацията бе от решаващо значение. Насочи мерника на беретата към масивните гърди на мъжа и го задържа.

Започна да натиска спусъка, произвеждайки изстрел след изстрел, без да измества мерника. Първият куршум проби дупка във вратата откъм седалката за пътници на автомобила само на сантиметри от бедрото на огромния мъж. Вторият счупи стъклото съвсем близо до лакътя му. Джон се намръщи. Беретата даваше отклонение вляво. Измести леко мерника и отново стреля. Този път деветмилиметровият куршум изби автомата от ръцете на терориста и го запрати далеч от него. Куршумът рикошира от бронята на джипа, разпръсквайки дъжд от искри.