Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Той преглътна острата болка и въздъхна. Насочи мерника си към стрелеца. Натисна спусъка. Автоматът изтрещя три пъти.

Два пропуска. С третия изстрел уцели Фароус в лицето, куршумът проби челото му и излезе през тила.

Смит скочи на крака и побягна към стълбището, което водеше към втория етаж на института. Трима от враговете бяха повалени, помисли той, но колко остават?

Диас мина на бегом през фоайето и залегна недалеч от него, до стълбището, готов за стрелба.

— Сега накъде, полковник? — попита той тихо.

Добър въпрос. Смит мислеше. Ако нарушителите планираха да вземат изследователите за заложници, повечето щяха да се насочат към бюфета на института — недалеч от мястото, където Фароус лежеше мъртъв. В такъв случай прибързани действия можеха да доведат до твърде много невинни жертви.

Смит обаче се съмняваше, че целта бе вземане на заложници. Цялата операция бе планирана прекалено добре, за да се отнася за нещо толкова просто и неизискващо кой знае каква подготовка. Това, че дойдоха преоблечени като агенти на „Сикрет Сървис“, говореше, че целта им е била безпрепятствен достъп до лабораториите.

Джон взе решение. Посочи към тавана.

Диас кимна.

Джон Смит и пазачът на института се придвижваха нагоре по централното стълбище един след друг, всеки момент готови да се отбраняват.

„ДА ПРЕБЪДЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР! НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ! ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР ДА ПРЕБЪДЕ! НЕ НА МАШИНИТЕ НА СМЪРТТА!“

Малаки Макнамара бе избутан максимално близо до оградата от скандиращата тълпа. Беше начумерен. Мразеше подобни изблици на дивашки, безумни емоции. Чувстваше се много по-щастлив сам сред дивата природа, отколкото притиснат по този начин сред море от хора. В момента обаче не му оставаше нищо друго, освен да се движи заедно с тази влудяваща вълна. Знаеше, че ако се опита да върви срещу течението, ще го пометат и прегазят до смърт.

И все пак той си мислеше, че не бива да се оставя на течението като обикновена, пасивна марионетка.

Размърда се и със злоба започна да забива лакти в ребрата на хората около него. Уплашени от яростта му, те се отдръпваха. Направиха му достатъчно място, за да погледне назад към трибуната. Беше празна. Присви очи, докато премисляше ситуацията. Радикалите от Движението на Лазар, които настървяваха тълпата от над десет хиляди демонстранти, бяха изчезнали.

Къде ли са?

Дори сред множеството, мургавият канадец бе достатъчно висок, за да вижда какво става. Две от колите на „Сикрет Сървис“ се изтегляха на заден ход към началото на автомобилната алея. Смачканите капаци и покриви, изтръгнатите огледала и счупените стъкла свидетелстваха за силата на човешката буря, през която бяха преминали. Виждаха се малки групи щатски полицаи от Ню Мексико и шерифи от Санта Фе, които отстъпваха внимателно, за да не предизвикат цялостен бунт. Изкушени от възможността да заснемат драматичните събития за националните и международните телевизионни мрежи, няколко местни телевизионни екипа се бяха доближили прекалено до напиращите протестиращи.

Макнамара извърна поглед. Очите му затърсиха активистите на Движението, които искаше да види. Нямаше ги. Повече от любопитно, помисли си той невъзмутимо. Плъховете напускат потъващия кораб? Или хищници, притаили се другаде, за да нападнат поредната плячка?

Натискът на хората към оградата растеше. Под напора на толкова много тела на места мрежата хлътна навътре. Пазачите зад оградата вече бяха започнали да отстъпват назад към сравнително по-безопасната сграда на института. Канадецът поклати глава. Не бе никак учудващо. Само глупак можеше да очаква от малобройна полицейска сила да се изправи срещу десетхилядна тълпа на открито. Подобна дързост би била равносилна на самоубийство.

Изведнъж се вцепени, забелязвайки неколцина мъже, които се придвижваха целенасочено през пресата от изпълнени с омраза лица, зелени знамена, плакати и стиснати юмруци. Бяха младите здравеняци, които видя да пристигат предишния ден, всеки от тях преметнал продълговата раница през рамо.

Тълпата ги предпази от полицейска проверка и мъжете стигнаха до оградата необезпокоявано. Свалиха раниците, извадиха ножици за тел и с отмерени движения започнаха да режат металните връзки една след друга от горе надолу. Не след дълго цял участък от оградата на института се отцепи и падна. Хиляди демонстранти нахлуха през пролуката и се стекоха в откритото пространство пред масивната, боядисана в пясъчен цвят сграда на института.