Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Автоматът му издрънча на плочника, а по стълбите се стече кръв.

Смит дочу отваряне на автомобилна врата. Обърна се.

Друг мъж в тъмен костюм изскочи от единия черен джип, паркиран до алеята за автомобили. Той измъкна пистолет „Зиг Зауер“, който насочи право в главата на Джон.

Смит отскочи, опитвайки се отчаяно да се прицели, съзнавайки, че е безсмислено. Реагира твърде бавно, беше прекалено далеч от позиция за стрелба, а мъжът в тъмния костюм вече натискаше спусъка…

Франк Диас стреля с пушката. Сълзотворната граната улучи втория стрелец точно под брадичката и му откъсна главата, после отскочи от бронята на джипа и избухна във въздуха с облак от сивкава мъгла на изток от сградата.

— Мамка му — измърмори Диас. — Несмъртоносна муниция, а? — Бившият рейнджър бързо презареди, този път с патрони. — А сега какво, полковник?

Смит остана притиснат към земята още няколко секунди, като оглеждаше входа на института за други врагове. Нямаше никакви признаци на движение.

— Прикривай ме.

Диас кимна. Той коленичи и се прицели към вратата.

Лазейки по корем, Смит се изкачи по стълбите до мястото, където лежеше първият убит стрелец. Долови с ноздрите си металния мирис на кръв и още по-отвратителната миризма на изпразнени вътрешности. Не обръщай внимание, заповяда си той. Първо победи. После съжалявай, че си отнел човешки живот. Той дръпна предпазителя на беретата и я мушна в колана си. С бързи движения измъкна автомата МР5.

Погледът му падна върху радиостанцията на убития. Ще е от полза да разбера каква е целта на господата, реши той. Откопча радиостанцията от колана на мъжа и я допря до ухото си.

— Делта едно? Делта две? Отговорете — каза строг глас.

Смит задържа дъха си. Това бе гласът на врага. Но кои, по дяволите, бяха тези хора?

— Сектор Делта? Отговорете — повтори гласът. После заговори отново заповеднически: — Тук е Прайм. Делта едно и две не отговарят. До всички сектори. Прекъсвам линията. Сега…

Изведнъж гласът замря. Смит осъзна какво точно се случи. След като разбраха, че комуникациите им са компрометирани, самозванците в сградата превключиха на друг канал, следвайки предварително уговорен план. Така че радиостанцията в ръката му бе вече безполезна.

Смит подсвирна леко. Каквото и да ставаше, едно бе ясно: двамата с Диас се бяха изправили срещу хладнокръвни професионалисти.

В лабораторията на „Харкорт Биосайънсис“ цареше тишина и чистота. Високият кестеняв мъж се намръщи. Ранното пристигане на истинския отряд на „Сикрет Сървис“ беше възможност, която той бе предвидил в плана на мисията. Загубата на двамата мъже, които охраняваха входовете към института, бе далеч по-сериозно усложнение. Той заговори тихичко в малкия микрофон, закрепен върху ревера на сакото му.

— Сиера едно, тук е Прайм. Покрийте стълбите. Веднага!

Обърна се към хората, които бяха при него.

— Колко още?

Главният техник, нисък и набит, с подчертано славянски черти, го погледна откъм огромния метален цилиндър, към който прикрепяше устройство с дистанционно управление. Беше качил цилиндъра върху една от масите близо до прозорците на лабораторията.

— Две минути още, Прайм — прошепна той в своя микрофон и се ослуша внимателно. — Другите от нашия сектор потвърдиха, че също привършват — докладва той!

— Има ли проблем, агент О’Нийл?

Зеленоокият мъж се обърна и забеляза д-р Рави Парих, който го гледаше. Бринкър все още бе зает с анализа на проваления опит с нанофага, но колегата му индиец го наблюдаваше с подозрение.

Едрият мъж му пусна успокоителна усмивка.

— Няма никакви проблеми, докторе. Можете да продължите работата си.

Парих се поколеба.

— Каква е тази апаратура? — попита той накрая, сочейки към обемния цилиндър, край който се суетеше техникът. — Не ми прилича много на детектор за откриване на опасни материали или онова, което казахте, че ще монтирате в лабораторията.

— Уважаеми, доктор Парих… вие сте много наблюдателен човек — отговори внимателно зеленоокият.

Той пристъпи по-близо и сякаш правеше нещо обичайно, изведнъж удари учения по врата с дясната си ръка.

Парих се свлече на пода.

Изненадан от неочаквания шум, Бринкър се обърна. Шокиран, забеляза на пода асистента си.

— Рави? Какво…

Едрият мъж, който вървеше към него, се завъртя и го изрита силно. Токът му се заби в гърдите на изследователя и го просна върху бюрото. Бринкър си удари главата, после падна на пода и остана неподвижен.