Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Някой е видял сметката на двама членове на Движението на Лазар снощи — каза Диас. — Полицията в Санта Фе е открила два трупа, натъпкани в контейнер за смет. Зад търговския център на пътя за Серилос. Единият е бил намушкан с нож, а на другия е счупен вратът.

Смит изсвири леко с уста.

— По дяволите.

— Не се майтапя — ветеранът от пехотата се изкашля и плю на земята. — Тия там сега обвиняват нас.

Смит се обърна и го изгледа.

— Наистина ли?

— Явно убитите са имали намерение да срежат оградата миналата нощ — обясни Диас. — За някаква акция на гражданско неподчинение. Естествено радикалите твърдят, че ние сигурно сме ги хванали и сме ги заклали. Пълни глупости естествено…

— Разбира се — съгласи се Смит разсеяно. Той прокара поглед по телената ограда. Изглеждаше недокосната. — Но въпреки това са мъртви и ви набеждават, че сте лошите момчета, а?

— По дяволите, полковник — каза бившият рейнджър. Звучеше почти обидено. — Ако аз бях убил тия розови задници, еко идиоти нарушители, мислите ли, че съм толкова глупав, че да ги напъхам в кофа за боклук зад проклет търговски център?

Смит поклати глава. Той не успя да удържи усмивката, която грейна на лицето му.

— В никакъв случай, сержант Диас. Наистина не бих повярвал, че си толкова глупав.

— Направо идиотщина.

— И все пак се чудя кой може да е бил толкова глупав?

Рави Парих бе съсредоточил вниманието си върху силно увеличения образ на монитора. Полупроводниковата сфера, която наблюдаваше, изглеждаше напълно според параметрите на модела. Увеличи още повече образа, изучавайки предната част на нанофага.

— Не откривам никакъв проблем в подреждането на сензорите, Фил — каза той на Бринкър. — Всичко си изглежда на мястото.

Бринкър кимна уморено.

— Това прави деветдесет и девет от сто — Той разтърка очи. — А сбърканият, който открихме, не беше формирал сензорна редица въобще, което означава, че енергийният източник не се е активирал.

Парих се намръщи замислено.

— Това не е фатална грешка.

— Да, поне за приемника. — Бринкър се вторачи в монитора мрачно. — Но каквато и диващина да се е получила, за мишка номер пет определено е била фатална. — Той се прозя. — Човече, Рави, това е като да търсиш игла в купа сено с размерите на Юпитер.

— Може да извадим късмет — предположи Парих.

— Да, бе, разполагаме с… ъ, да видим… четиридесет и седем часа и тридесет и три минути да оправим работата.

Бринкър се завъртя на стола. Недалеч от него стоеше началникът на екипа от „Сикрет Сървис“, изпратен да гарантира сигурността на президента. Беше едър мъж, над метър и деветдесет и вероятно тежеше около сто и двадесет килограма, като по-голямата част бяха мускули. Точно в този момент той бе зает да наблюдава двама от своите хора, които поставяха устройства срещу подслушване и радари за засичане на опасности на различни места из лабораторията.

Бринкър щракна с пръсти, опитвайки се да си спомни името на агента. Фицджералд? О’Конър? Нещо ирландско.

— О, агент Кенеди?

Едрият кестеняв мъж обърна глава.

— Името ми е О’Нийл, д-р Бринкър.

— Разбира се, извинявайте — каза Бринкър. — Е, просто исках да ви благодаря, че ни позволихте да останем с Рави, докато хората ви си вършат работата.

О’Нийл се усмихна, но зелените му очи останаха непроницаеми.

— Не е необходимо да ми благодарите, д-р Бринкър. Няма защо.

„ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР! НЕ НА СМЪРТТА! НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИЯТА! ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР!“

Малаки Макнамара стоеше близо до платформата на ораторите, почти в самия център на гневната скандираща тълпа. Както другите около него и той ритмично вдигаше юмрук нагоре в израз на гняв и скандираше оглушително. Но през цялото време бледосините му очи не спираха да оглеждат наоколо.

Сега доброволци от Движението на Лазар се промъкваха през множеството и раздаваха нови плакати и знамена. Ръцете на всички бяха протегнати към тях. Макнамара се шмугна между хората, за да вземе и за себе си. На плаката бе отпечатана цветна снимка на Паоло Понти и Одри Кравиц — снимката вероятно бе направена съвсем наскоро, тъй като двамата стояха на фона на белите върхове на планината Сангре де Кристо. Над младите усмихнати лица с дебели червени букви бяха изписани думите: ТЕ БЯХА УБИТИ, НО ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР ЩЕ ПРЕБЪДЕ!

Като продължаваше да скандира, бледоокият мъж поклати глава. Умно, мислеше си той. Много умно.