Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Боже мой, полковник — измърмори Диас, заслушан в дивата омраза, която изригваше от тълпата навън. — Прилича на зоопарк с изгладнели зверове.

Смит кимна мълчаливо. За миг му се прииска да е въоръжен. После отпъди тази мисъл. Ако се стигнеше до ексцеси, петнадесетте деветмилиметрови патрона в пълнителя на беретата нямаше да спасят живота му. А и не бе постъпил в армията на САЩ, за да стреля срещу невъоръжени размирници.

Светещи фарове откъм алеята за автомобили привлякоха вниманието му. Малка колона от черни джипове и седани се движеше бавно по алеята, като си проправяше път през набъбващите тълпи. Дори и от това разстояние Джон забеляза гневните удари с юмруци по колите. Погледна към Диас.

— Очаквате ли подкрепления, Франк?

Охранителят поклати глава.

— Не бих казал. По дяволите, като изключим Националната гвардия, всички останали сили за сигурност в радиус от седемдесет километра са впрегнати. — Той се загледа в приближаващите автомобили. Първият тъкмо спря пред външната врата. — Това със сигурност не са хора от Националната гвардия.

Радиостанцията на Диас изведнъж запращя, достатъчно силно, за да чува и Смит.

— Сержант — чу се глас. — Тук е Баталия, на входа.

— Продължавай — прекъсна го грубо Диас. — Казвай.

— Дошли са още федерални. Но мисля, че тук има нещо нередно…

— Какво?

— Ами, тези момчета твърдят, че са от предния отряд на „Сикрет Сървис“. Единственият — запелтечи другият пазач. — Специален агент на име О’Нийл е тук при мен и е бесен, че не му отварям вратата.

Диас намали звука на радиостанцията. Погледна Смит объркано.

— Два отряда на „Сикрет Сървис“? Мамка му, възможно ли е да дойдат два отряда?

Тръпки побиха Смит.

— Невъзможно.

Той бръкна във вътрешния джоб на якето и извади мобилния си телефон. Беше специален модел, сигналите, които излъчваше и приемаше, бяха строго кодирани. Натисна един-единствен бутон, с който активира автоматичното набиране на спешния номер.

Телефонът от другата страна звънна веднъж — само веднъж.

— Клайн слуша — чу се тих глас. Гласът на Натаниел Фредерик Клайн, недостъпният шеф на Първи секретен отдел. — Какво искаш, Джон?

— Хората ти могат ли да влязат във вътрешната комуникационна система на „Сикрет Сървис“? — попита Смит.

Последва кратка пауза.

— Да — отговори Клайн. — Можем.

— Тогава действайте, незабавно! — каза настоятелно Смит. — Трябва да знам точното местонахождение на предния отряд за охрана на президента в института „Телър“.

— Изчакай секунда.

Смит задържа телефона между рамото и ухото си, освобождавайки за малко двете си ръце. Погледна към Франк Диас, който имаше странно, невярващо изражение.

— Твоят шеф дал ли е на първия отряд от „Сикрет Сървис“ достъп до честотите на радиостанцията ти?

— Да, естествено.

— Добре тогава, сержант — каза хладно Смит. — Ще ми е нужно оръжие.

Бившият пехотинец кимна бавно.

— Няма проблем, полковник — подаде му беретата си и загледа как Смит провери пълнителя, освободи затвора, за да зареди патрон в цевта, после дръпна предпазителя, за да запъне ударника. Смит направи всичко с плавни и бързи движения. — Трябваше да се досетя, че не си обикновен доктор.

Фред Клайн се обади.

— Първият отряд начело с главен специален агент Томас О’Нийл в момента е пред портите на института. Те съобщават, че охраната отказва да ги пусне — Шефът на Първи секретен отдел се поколеба. — Какво става там, Джон?

— Нямам време да обяснявам в подробности — отвърна Смит. — Но явно имаме ситуация, която прилича на историята с Троянския кон. А проклетите гърци вече са вътре.

После изведнъж разбра, че двамата с Диас имат по-малко време, отколкото си е представял.

Мнимият агент на „Сикрет Сървис“, когото бе забелязал да охранява главния вход, излизаше на открито. Той вече насочваше дулото на автомата си към тях.

Смит реагира мигновено. Хвърли се на едната страна. Притисна се към стълбището с беретата, която държеше с двете си ръце, насочена към целта. Диас се хвърли на другата страна.

За част от секундата въоръженият се поколеба, опитвайки се да определи откъде идва най-голямата опасност, после насочи своя МР5 към униформения пазач.

Огромна грешка, помисли си хладнокръвно Смит, освободи предпазителя и натисна спусъка. Беретата отскочи в ръцете му. Той отново я насочи напред и стреля.

Двата деветмилиметрови куршума се забиха точно в целта, разкъсвайки плътта и раздробявайки костите. Улучен два пъти в гърдите, въоръженият се свлече на земята.