Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Двамата мъже знаеха, че това ще отнеме време и ще са нужни доста усилия, но те бяха също така сигурни, че раните, оставени от злонамерените измами на Хидео Номура, ще зараснат. Някои изолирани фанатици сигурно щяха да продължат да настояват, че Америка е виновна, но повечето хора щяха да приемат истината, убедени от присъствието на оцелелия основател на Движението на Лазар и от огласяването на документите, иззети от тайната лаборатория на Хидео на Азорските острови. Самото Движение също бе разклатено под напора на първите разкрития за лъжите и смъртоносните планове на неговия лидер. Онези, които останаха, със сигурност щяха да се върнат към първоначалната идея на Джинииро за превръщането му в сила за мирна промяна и екологична реформа.

Кастила усети как започва да се успокоява най-сетне след седмици напрежение. Америка и целият свят се бяха спасили на косъм. Той въздъхна и забеляза, че Фред Клайн го гледа.

— Свърши се, Сам — каза му Клайн.

Кастила кимна.

— Знам — после вдигна чашата си. — За полковник Смит и останалите.

— За тях — каза Клайн и също вдигна чашата си.

Търговският център, Вашингтон

Хладен, освежен от дъжда есенен ветрец шумолеше в листата на дърветата покрай търговския център. Слънчевата светлина падаше косо през клоните, изпъстряйки тревата с мърдащи сенки в червеникав и златист оттенък.

Джон Смит вървеше през сенките към някаква жена, изправена замислено до една от пейките. Късата й златиста коса блестеше на следобедната светлина. Въпреки дебелия гипс на лявата й ръка тя изглеждаше стройна и грациозна.

— Мен ли чакате? — викна той нежно.

Ранди Ръсел се обърна към него. Устните й се бяха извили в лека усмивка.

— Ако ти си онзи тип, който ми е оставил съобщение на телефонния секретар с предложение за вечеря, предполагам да — отговори тя шеговито. — В противен случай ще ям сама.

Смит се усмихна. Някои неща никога не се променят.

— Как е ръката? — попита той.

— Не е зле — отвърна тя. — Докторите казват, че гипсът трябва да остане още няколко седмици. Като го махнат и ключицата заздравее, ще ме подложат на още малко рехабилитация и ще съм готова за работа на терен. Честно казано, едва издържам. Не съм създадена да седя зад бюро.

Той кимна.

— В Ленгли още ли е бъркотия?

Ранди сви леко рамене.

— Обстановката като че ли се успокоява постепенно. Документите, които нашите хора иззеха от Азорските острови, уличават всички, замесени в ТОКСИН. Чу ли, че Хансън подава оставка?

Смит отново кимна. Директорът на ЦРУ не беше замесен пряко в нелегалната операция на Бърк и Пиърсън. Но никой не се съмняваше, че грешните му преценки и желанието да си затвори очите донякъде бяха допринесли за бъркотията. Оставката на Дейвид Хансън „по лични причини“ просто бе начин да не пострада репутацията му като при уволнение.

— Чувал ли си нещо за Питър? — попита Ранди.

— Чухме се по телефона миналата седмица — уведоми я Смит. — Той отново се е оттеглил в къщата си в Сиера. Твърди, че е завинаги.

Тя повдигна вежда.

— Вярваш ли му?

Той се засмя.

— Не съвсем. Не мога да си представя Питър Хауел да седи на едно място на верандата дълго време.

Тя изгледа Джон през леко присвитите си очи.

— Ами ти? Още ли играеш на шпионин за Съвета на началник-щабовете? Или беше за военното разузнаване тоя път?

— Върнах се във Форт Детрик, на старата си работа в Медицинския институт — каза Смит.

— Пак при инфекциозните болести? — попита Ранди.

Той поклати глава.

— Не точно. Разработваме програма за наблюдение на опасни нанороботи и механизми по света.

Тя го изгледа въпросително.

— Спряхме Номура — обясни й Смит. — Но духът от бутилката вече е на свобода. Някой друг може да се опита да направи нещо подобно или еднакво разрушително.

Ранди потрепери.

— Мразя да си представям подобни неща.

Той кимна.

— Сега поне знаем какво да търсим. Производството на биологично активни наномеханизми изисква биохимични субстанции в огромни количества, а те могат да се проследят.

Тя въздъхна.

— А не е ли по-добре да изпълним първоначалното искане на Движението на Лазар — да забраним изцяло нанотехнологиите?

Смит категорично поклати глава.

— И да се лишим от потенциалните ползи? Като лечение на рак? Или ликвидиране на замърсяването? — Той сви рамене. — Това е като всяка друга напреднала технология, Ранди. Нищо по-различно. Как ще я използваме — с добри или лоши намерения, — зависи изцяло от нас.