Робърт Лъдлъм: Отмъщението на Лазар

Сега виждаше добре самолета, който летеше приблизително на шестдесет метра под тях. Хеликоптерът забави скоростта, изравнявайки я със скоростта на плячката си.

Очите на Смит сълзяха от ледения вятър. Погледна през мерника. Горната повърхност на летящия апарат се заклати леко и после се стабилизира.

Натисна спусъка.

Куршумите се удариха в „Танатос“ и раздробиха стотици соларни панели. Парчета стъкло и пластмаса се разлетяха наоколо и бързо изчезнаха. За малко апаратът се разтресе и се снижи.

Джон задържа дъха си. Но явно бордовите компютри коригираха моментната загуба на мощност и повдигнаха по-високо перките. Самолетът се стабилизира и започна да се издига.

Смит изруга тихо и се протегна за нов пълнител.

През това време Ранди се мъчеше да остане в съзнание сред невъобразимия грохот, студ и липса на достатъчно кислород. Острата пулсираща болка от счупената ръка се смесваше с болката в слепоочията й. Тя стискаше зъби, за да не повърне. Болката в главата сега бе толкова силна, че с всеки удар на сърцето й пред очите й светваше червена светлина.

Главата й се отпусна напред.

И точно в този миг Хидео атакува.

С една ръка изби карабината от скута й. С другата нанесе силен удар върху ключицата й. Тя изпука като суха клонка.

С тихо стенание Ранди се блъсна назад в седалката, а след това тялото й се отпусна напред. Само закопчаният колан през кръста й я задържа да не се свлече на пода.

Номура грабна карабината и я насочи в главата й.

Смит погледна назад изненадан. Той се обърна и седна, след което замръзна на място, осъзнавайки промяната в ситуацията.

— Хвърли оръжието през вратата! — заповяда Номура. Погледът му бе леденостуден и изпълнен с решителност. — Или ще пръсна мозъка на тая жена из цялото отделение.

Джон преглътна с мъка и впери очи в Ранди. Не можеше да види лицето й.

— Тя вече е мъртва — каза той, опитвайки се отчаяно да печели време.

Номура се разсмя.

— Не още — каза той. — Виж. — Той сграбчи с едната си ръка късата руса коса на Ранди и вдигна главата й. Тя изстена тихо. Очите й се отвориха за миг и пак се затвориха. Мъжът, който наричаше себе си Лазар, дръпна ръката си и главата на Ранди отново се отпусна надолу. — Видя ли? — попита той. — А сега прави каквото ти казвам.

Победен, Смит пусна карабината през отвора на вратата. Оръжието се завъртя и после изчезна.

— Много добре — каза му победоносно Номура. — Бързо се научи да се подчиняваш. — Той се премести назад, като държеше оръжието на Ранди насочено внимателно към гърдите на Джон. Физиономията му стана още по-безмилостна. — Сега кажи на твоя пилот да се отдалечи от моя „Танатос“.

Смит викна високо:

— Чу ли какво иска от теб тоя мъж, Питър?

Англичанинът погледна назад. Бледосините му очи бяха безизразни.

— Чух го — отговори той. — Изглежда, нямаме избор, Джон. Не и в сегашната ситуация.

— Така е — съгласи се Смит. — Не и в сегашната ситуация — каза той, наблягайки на думата „сегашната“.

Джон поклати съвсем леко глава, а Питър забеляза почти недоловимото намигване. Англичанинът се обърна към уредите за управление.

Номура отново се изхили.

— Виждаш ли, татко? — обърна се той към Джинииро. — Тия западняци са меки. Те треперят най-много от всичко за живота си.

Възрастният мъж не обели нито дума. Той седеше с каменно лице, отчаян от неочаквания обрат.

Смит седна по-близо до отворената врата на хеликоптера в напрегнато очакване Питър да предприеме своя ход.

Внезапно англичанинът наклони рязко хеликоптера надясно и почти го обърна наопаки. Номура се люшна назад, загуби изцяло равновесие и се пльосна на пода. Пръстът му около спусъка на карабината се сви неволно. Три куршума се удариха в покрива и рикошираха от въртящите се ротори.

Докато хеликоптерът се връщаше в хоризонтално положение, Смит се хвърли върху Номура. Измъкна карабината от ръцете му и я подхвърли нагоре. Тя издрънча някъде между седалките, където Номура не можеше да я достигне.

Хеликоптерът се стабилизира и отново започна да се издига.

Объркан, Номура изрита Джон, отблъсквайки го от себе си. Двамата скочиха на крака. Хидео атакува пръв, нанасяйки удар с ръце и крака, обезумял от яд.

Джон парира два удара с рамене, избегна един ритник към бедрото си, снижи се, за да се предпази от трети удар, и после пое инициативата. Той сграбчи Номура за едната ръка, нанесе му мощно кроше в лицето и после го хвърли над седалките.