Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Вече два пъти Смит се изправи срещу тези силни и опасни убийци. И при двете схватки имаше късмета да се измъкне жив, но не можеше вечно да се осланя на съдбата.

Този път трябваше сам да си осигури късмета, а това означаваше да се възползва от всяка възможност.

Той продължи да тича, прескачайки високата трева покрай източния край на пистата. Разстоянието между него и движещия се самолет и четиримата мъже се скъсяваше бързо, тъй като се движеха един срещу друг с нарастваща скорост.

Двеста и петдесет метра. Двеста. Сто и петдесет. Джон чувстваше как белите му дробове се напрягат до краен предел. Той свали карабината Д-4 от рамото си и затича още по-бързо.

Сто метра.

Самолетът бръмчеше срещу него. Сега се въртяха и четиринадесетте му перки, режейки въздуха на искрящи кръгове.

Сега!

Смит натисна спусъка на карабината. Стреляше с къси откоси, като едновременно се движеше, насочвайки куршумите през пистата към изненадания враг. Парчета асфалт и снопове трева хвърчаха във въздуха.

Те залегнаха и отвърнаха на стрелбата.

Джон сви наляво, отдалечавайки се на зигзаг от пистата. Куршуми късаха трева и свистяха покрай главата му. Той се хвърли напред на земята, направи кълбо и пак скочи на крака, след което продължи да тича. Отново стреля, после сви надясно.

Край него продължаваха да летят куршуми, заплашвайки всеки момент да го разкъсат. Един мина на косъм от лицето му. Нажежените газове, които го следваха, изблъскаха главата му назад. Друг рикошира от бронираната жилетка и го събори на тревата. Обезумял, Смит се претърколи, чувайки как куршумите обсипваха земята зад него.

Посред стрелбата той долови дебел глас, който даваше гневни заповеди откъм другия край на пистата. Последният Хораций инструктираше хората си какво да направят.

И тогава стрелбата най-неочаквано спря.

В тишината Джон внимателно повдигна глава. Усмихна се леко от облекчение. Както очакваше, самолетът, който все още се търкаляше към предварително програмираното място за излитане, застана между него и мъжете, опитващи се да го убият. За един кратък миг те нямаше да могат да стрелят срещу него, не и без да рискуват да ударят своя скъпоценен апарат.

Но Джон знаеше, че това самоналожено прекратяване на огъня няма да трае дълго.

Смит се изправи на крака и приведен ниско към земята тръгна на заден ход, като се опитваше да не изостава от гигантския самолет, който бавно набираше скорост. Той надникна под огромното крило, оглеждайки се за някакъв признак на движение по пистата.

За миг погледът му улови бягащи бойни обувки през тесните процепи между петте колесника, аеродинамичния корпус и гнездата за товарите. Двама от стрелците тичаха през широката настилка, заобикаляйки безпилотната машина, за да си осигурят видимост за стрелба.

Джон продължи да върви назад с карабината в ръце и пръст на спусъка. Той издиша, усещайки как пулсът му бие в ушите. Хайде, подканяше той наум тичащите мъже, сбъркайте.

И те сбъркаха.

Нетърпеливи или свръх самоуверени, или по заповед на кестенявия гигант двамата стрелци излязоха на открито.

Смит откри тутакси огън, обсипвайки с куршуми двамата изненадани мъже. Карабината отскачаше в ръцете му. Празни гилзи хвърчаха от оръжието и дрънчаха върху асфалта. На петдесет метра пред него двамата мъже изпищяха и се проснаха в тревата, разкъсани от множеството 5,56-милиметрови куршуми.

И тогава Смит почувства серия от удари като с чук върху гърдите си и от дясната страна. Каскадата от болезнени рикошети от бронираната му жилетка го завъртя в полукръг и го повали на колене. Някак си успя да задържи карабината.

Погледът му се замъгли от болка.

Напрягайки се, той видя само на четиридесет метра от себе си високия зеленоок мъж да се взира в него със студена усмивка и насочено дуло на автомата си. В този миг Джон осъзна, че е допуснал грешка. Последният Хораций беше изпратил на гибел двама от собствените си хора, за да привлекат към себе си огъня, както играчът на шах жертва пешките, за да спечели превъзходство в позицията. Докато Джон ги убиваше, огромният мъж бе заобиколил зад движещия се безпилотен летателен апарат, за да удари откъм фланга.

И сега Смит нямаше какво да направи, за да се спаси.

Все още ухилен, зеленоокият повдигна леко оръжието си, целейки се в незащитеното чело на Смит. Точно встрани от пистата замъгленият му поглед долови движещия се самолет, натъпкан с пластмасовите цилиндри със смъртоносния товар.