Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Задачата току-що се промени — каза му троснато Смит. — Тези самолети са въоръжени. Този кучи син Номура предприема атаката си в момента!

Питър наклони хеликоптера „Блек Хок“ максимално и го насочи към летището. Бреговата ивица на Санта Мария се виждаше все по-добре, приемайки постепенно очертания и форма, докато летяха към острова със скорост близо двеста километра в час. Англичанинът обърна за миг глава и погледна към Ранди.

— Най-добре да приготвиш оръжията.

Тя кимна. Тримата вече бяха навлекли бронежилетките, а хеликоптерът бе съоръжен с три автоматични карабини Д-4, версия на автоматите М-16, с които бе въоръжена американската армия. Тя се премести в отделението за войници, като внимаваше да се държи здраво поне с едната ръка.

Внезапно Питър наклони хеликоптера, правейки отново остър завой, този път в северна посока, за да лети паралелно на пистата.

— Момент! — каза той. — Защо трябва да си усложняваме живота? Защо просто не гръмнем тези проклети самолети роботи от въздуха и да ги натикаме в морето?

Смит се замисли върху предложението. Логиката му бе желязна. Той се изчерви.

— Трябваше да помисля за това — призна той неохотно.

Питър се ухили.

— Учил си медицина, когато е трябвало да учиш тактика, а? — Той се върна към управлението на хеликоптера. UH-60L се извиси рязко, изкачвайки се с неколкостотин метра над морето за по-малко от секунди. — Дръж под око първия апарат, Джон. Уведоми ме, когато започне да се издига.

Смит кимна. Облегна се на седалката си и загледа през дясното стъкло на кабината. Внезапно просветна нещо бяло и погледът му долови малко облаче прах близо до летището. После забеляза малка стрела, която бързо доближаваше към тях, оставяйки след себе си огнена следа. За част от секундата Джон се взираше невярващо. После инстинктът му за самосъхранение се пробуди.

— САМ! Ракета САМ! — изкрещя той. На три градуса.

— Мамка му! — възкликна Питър.

Той бързо занатиска педалите, задърпа ръчките и завъртя лоста за управление, за да снижи рязко хеликоптера и да избегне връхлитащата ракета. В същото време натисна копче върху контролното табло и активира устройството за изстрелване на сигнални ракети.

Зад пикиращия хеликоптер изригнаха сигнални ракети, описвайки широка дъга. Смит вдигна очи и видя как доближаващата ракета земя-въздух мина като стрела над главите им и после се отклони рязко, следвайки сигналните ракети примамки, които се носеха бавно към океана. Той въздъхна с облекчение.

— Явно е била с топлинен търсач — коментира той и се смути, тъй като гласът му леко трепереше.

Питър кимна. Беше стиснал силно устни.

— Ръчно преносимите ракети САМ обикновено са такива. — Той въздъхна. — Страхувам се, че се налага да се върнем на първоначалния план. Не можем да си позволим голяма височина, не и при заплаха от ракети.

— Значи, влизаме вътре? — предположи Смит.

— Да — потвърди Питър и оголи зъбите си в широка свирепа усмивка. Той снижи хеликоптера почти до водата, а отстрани изглеждаше така, сякаш долната част на машината пори вълните. Летището, което бе вече на равнището на очите им, постепенно се уголемяваше. — Влизаме бързо и удряме здраво, Джон. Ти разчистваш отляво, аз отдясно. А Ранди, Бог да я пази, ще прави всичко останало, което се наложи.

— Звучи като план! — съгласи се Ранди зад гърбовете им.

Тя подаде на Смит една от карабините Д-4 и тридесет и три пълнителя. С къса цев и оптично устройство, Д-4 беше по-леко и по-маневрено оръжие от своя родител М-16. Смит пъхна един от пълнителите в магазина, а останалите прибра по джобовете си. Третата карабина отиде у Питър, който я сложи до себе си на пилотската седалка.

— Благодаря. Сега се закопчайте — викна й Питър. — При кацането доста ще раздруса.

Откъм пистата се разнесоха изстрели в посока към тях. Няколко мъже бяха застанали на открито и стреляха по хеликоптера с картечници. Куршуми 5,56-милиметра заудряха хеликоптера и рикошираха от главния ротор, блиндирания покрив и опашката и продупчиха страничните части от тънка сплав на фюзелажа.

Смит забеляза, че първият летателен апарат на Номура се отдели от земята и започна да се издига. Той удари с юмрук по седалката си от безсилие.

— По дяволите!

— Има още два на земята! Ще се оправим с този малко по-късно — успокои го Питър. — Ако приемем, че ще има по-късно, разбира се — добави той, мърморейки под носа си.