Робърт Лъдлъм: Отмъщението на Лазар

Хеликоптерът „Блек Хок“ издрънча, докосвайки настилката, завъртя се бързо в полукръг и се заби във високата трева, която растеше покрай пистата. Още куршуми рикошираха от покрива и изчезнаха сред дъжд от искри. Смит бързо откопча колана, грабна карабината Д-4 и се изтегли в отделението за войниците. Питър го последва почти веднага, като първо нагласи на пауза няколко копчета върху контролното табло. Над главите им остриетата на перките забавиха въртенето си, но не спряха.

Ранди вече бе отворила лявата странична врата. Тя се надвеси през отвора с насочена напред карабина.

— Готово ли е всичко?

Джон кимна.

— Да тръгваме.

С Ранди плътно зад него, той скочи от хеликоптера и се стрелна на юг покрай ръба на пистата. Полетяха куршуми над главите им, изстреляни от двама охранители, които тичаха към тях. Смит се хвърли във високата трева и откри огън, движейки оръжието от ляво на дясно.

Един от охранителите извика пронизително и падна напред, разсечен почти на две. Другият залегна по корем и продължи да стреля.

От позицията си вдясно от Смит Ранди се прицели хладнокръвно. Тя изчака, докато маркировката на оптичния мерник се установи върху очилата на газовата маска на пазача, и после натисна леко спусъка.

Главата му се пръсна.

Джон преглътна с мъка и извърна очи. Той огледа наоколо. Бяха изминали около една трета от дължината на пистата и се намираха само на няколкостотин метра от огромния хангар в южния край. Голямо складово помещение с тенекиен покрив се разпростираше на изток недалеч зад тях. Откъм страната на склада, която гледаше към тях, имаше само един вход — солидна желязна врата със секретна ключалка. Очите му се присвиха, докато подозрението му преминаваше в увереност. Никой не слагаше подобна брава на обикновен склад. Явно тайната лаборатория на Номура за производство на нанофаги бе някъде вътре. Човек можеше да скрие десетина биохимични инсталации във вътрешността на това огромно, приличащо на пещера пространство и пак да остане много място.

Вторият от самолетите роботи вече се търкаляше по пистата, бавно набирайки скорост, докато перките увеличаваха оборотите си. Джон виждаше смъртоносните цилиндри под единственото огромно крило на машината. Третият самолет беше спрял точно пред хангара и изчакваше реда си, за да потегли.

На север избухна престрелка. Още един от охраната изпищя и падна, направен на решето от Питър. При падането си мъжът натисна спусъка на ракетомета SA-16, руско производство, който се опитваше да насочи. Ракетата САМ се запали. Оставяйки гъст облак от сив и бял дим след себе си, тя литна нагоре, насочи се на изток и после падна отвесно в празните пасища зад периметъра на оградата, където се взриви, без да причини вреда никому.

Смит забеляза движение на юг, недалеч от втория самолет. Още трима въоръжени начело с много по-висок от тях мъж приближаваха край западния край на пистата, като внимаваха да не изостават от самолета. Те се носеха на двойки, като се сменяха периодично и се прикриваха едни други, докато напредваха.

Той примигна. Страхотно, помисли си Джон. Тия типове бяха професионалисти. И ги предвождаше не кой да е, а третият от свръхчовеците Хораций.

— Гледай пред себе си, Джон — викна Ранди.

Тя посочи с ръка към откритото пространство от другата страна на пистата. Малка група мъже с газови маски и респиратори отстъпваше назад, измъквайки се от района на стрелбата. Повечето изглеждаха невъоръжени. Но двама носеха автомати, преметнати през рамо и влачеха възрастен мъж с побелели коси, който нямаше газова маска и бе окован в белезници.

— Ще се оправя със самолетите — каза Смит. После посочи към групата, която се оттегляше. — Ти се заеми с тях. Ранди кимна, а Джон тръгна покрай пистата към гигантския летателен апарат, който се движеше с грохот на север. Димът от заблудената ракета САМ отряза видимостта й към него.

Останала сама, тя скочи на крака и побягна през широкото открито пространство. Един от бягащите мъже я забеляза и викна на останалите. Те залегнаха в тревата. Двамата въоръжени пазачи бутнаха възрастния мъж долу в краката си, обърнаха се и приготвиха автоматите си.

Ранди стреля от бедрото си, изпращайки три откоса. Един от пазачите падна тежко на земята, а от няколко рани на тялото му потече кръв. Другият отвърна на стрелбата, като изпразни наведнъж цял пълнител от двадесет патрона със своя автомат „Узи“.

Въздухът около Ранди се изпълни внезапно с куршуми и парчета от разбитата асфалтова настилка. Тя отскочи встрани. Нещо я удари по лявата ръка и я хвърли назад. Рикоширал куршум от асфалта я бе улучил в лявата ръка и я счупи точно над лакътя. Прониза я жестока болка. Тя се претърколи, опитвайки се да се прикрие, преди стрелецът да я мерне и да я улучи.