Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Стъписан от това, че тя е все още жива, пазачът измъкна празния пълнител и зареди нов.

Стискайки зъби, за да преодолее непоносимата болка, Ранди отново вдигна карабината и изстреля един откос. Два куршума с медно покритие улучиха целта и събориха нападателя по гръб, превръщайки го в кървавочервена купчина.

Тя се насили да се изправи на крака и затича по пистата. Невъоръжените мъже се разбягаха на всички посоки. Всички те изглеждаха еднакви с противогазите. Внезапно възрастният мъж с белезниците замахна с крак и спъна един от бягащите. Задъхвайки се, възрастният се хвърли върху мъжа, когото свали на земята, и го притисна силно.

Ранди се доближи с насочена карабина в здравата ръка.

— Кой, по дяволите, си ти? — викна тя.

Възрастният мъж й се усмихна блажено.

— Аз съм Джинииро Номура — отговори той тихо. — А това — кимна към фигурата, която се гърчеше под него — е Лазар, предателят, който някога бе моят син Хидео.

Ранди; която просто не можеше да повярва на късмета си, се усмихна на възрастния мъж.

— Радвам се да се срещна с вас, господин Номура. — Тя продължаваше да държи карабината Д-4 насочена към човека на земята, докато Джинииро се изправяше с мъка. — Свали противогаза веднага — нареди тя. — Но бавно. Иначе може да ти гръмна главата.

Младият мъж се подчини. Бавно, подчертано внимателно той свали маската и респиратора, разкривайки шокираното лице на Хидео Номура.

— Какво ще правиш с него? — полюбопитства Джинииро.

Ранди вдигна здравото си рамо.

— Ще го отведем в САЩ, за да бъде изправен пред съда. — Тя чу нова серия стрелба, този път от север. — Което означава, че ние тримата веднага се отправяме към хеликоптера. Това място започва да става вредно за здравето.

Питър се носеше като призрак сред мъглата от дим с карабина, метната през рамо. Той чу тихо дрънчене на метал наблизо и се подпря на едно коляно, оглеждайки се за източника на звука.

Охранител се появи сред бавно разнасящия се дим. Ръката му бе на селектора за стрелба върху германската пушка и тъкмо превключваше от единичен изстрел на троен откос. Устата му зяпна, когато видя англичанина, който се целеше в него.

— Много невнимателно — каза му тихичко Питър и натисна спусъка.

Улучен с три куршума от упор, мъжът се свлече върху плувналата в кръв трева.

Питър изчака няколко секунди, докато се разнесе димът, който се насочи на запад към океана, разпръсквайки се бавно от слабия ветрец. Той огледа терена пред себе си. Не забеляза нищо, което да се движи. Доволен се обърна и затича към хеликоптера.

Пребледняла от болката от счупената ръка, Ранди поведе пленниците си към чакащия „Блек Хок“. Тя се спъна и Хидео Номура се обърна за миг, поглеждайки я с омраза, изписана на лицето му. Тя поклати глава и повдигна леко карабината Д-4, чието дуло сочеше право в гръдния му кош.

— Не бих пробвала нещо такова. Освен ако наистина вярваш, че можеш да възкръснеш от мъртвите. Дори и с една ръка съм безупречен стрелец. А сега скачай вътре!

Крачейки зад нея, Джинииро се закиска доволен от поражението на сина си.

Мъжът, който наричаше себе си Лазар, се обърна и влезе в хеликоптера. Застанала до вратата, Ранди му махна да се настани на една от задните седалки с лице напред. Мръщейки се, той се подчини.

Питър се появи до нея. Той надзърна в отделението за войници и видя пленника й. Веждите му се повдигнаха.

— Добра работа, Ранди. Наистина отлична работа.

После се огледа с безпокойство.

— А къде се дяна Джон?

Смит затича към четиримата въоръжени мъже, които вървяха край самолета, който се носеше с грохот по пистата. Все още се движеха на двойки. Във всеки момент двама от тях бяха залегнали, готови да стрелят, за да осигурят прикритие на другарите си. Вниманието им бе съсредоточено главно към мястото на стрелбата около хеликоптера „Блек Хок“, но без съмнение скоро щяха да го забележат.

Някъде дълбоко в подсъзнанието си Смит разбираше, че фронталната атака беше изключително глупава форма на самоубийство, но яростно отхвърли колебанията. Не разполагаше с друга възможност. Трябваше да удари тази вражеска група бързо, преди да го забележат и да го убият.

Единственият възможен вариант срещу тези мъже бе да поеме инициативата и да я задържи. Тяхната тактика показваше, че са професионалисти, вероятно наемни войници ветерани, привлечени да вършат мръсната работа на Номура. При престрелка Смит вероятно щеше да ликвидира един или дори двама, но ако опиташе да се пребори с четиримата наведнъж, просто щеше да е един бърз начин да умре. Той съзнаваше, че присъствието на третия от групата „Хораций“ го подтикваше към това безразсъдство.