Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Хидео се усмихна на баща си.

— Невероятна ирония, не мислиш ли?

Джинииро го погледна с каменно лице и студено равнодушие.

— Тук има доста иронии, Лазаре — каза му той безразлично, не желаейки да назове своя син изменник на име. — Коя точно имаш предвид?

Пренебрегвайки подигравката, по-младият мъж кимна към пистата пред себе си.

— Тази самолетна писта — обясни той. — Американците са я построили през 1944 година по време на войната срещу Германия и нашата обична родина. Техните бомбардировачи са използвали острова за презареждане с гориво при дългите презокеански полети до Англия. Но днес ще обърна собственото им творение срещу тях. Тази писта ще стане плацдарм за унищожаването на Америка.

Джинииро не каза нищо.

Хидео сви рамене и се обърна. Сега вече стана ясно, че той бе запазил живота на баща си не от чувство на синовно преклонение. Веднага след като първите самолети „Танатос“ се намереха високо в небето, щеше да има време да уреди подходящ край за стария глупак. Някои от учените вече работеха върху различни варианти на нанофагите от четвърти стадий. Те можеха да сметнат, че ще е от полза да изпробват новите си модели върху живо човешко същество.

Той закрачи към малка група авиоинженери и диспечери, които чакаха край пистата. Бяха със слушалки и късовълнови радиостанции за връзка между различните хангари и контролната кула.

— Всичко готово ли е? — попита той грубо.

Старши диспечерът кимна.

— Екипажът от главния хангар докладва, че са готови за излитане. Всички контейнери са натоварени на борда.

— Добре. — Номура погледна към главния авиоинженер. — А трите самолета?

— Всички системи функционират в очакваните норми — докладва мъжът. — Соларните панели, резервоарите за гориво, авиониката, програмите за нападенията, всичко е проверено по няколко пъти.

— Отлично — каза Номура. После отново погледна към главния диспечер. — Някакви неидентифицирани въздушни контакти, които да ни притесняват?

— Не — отвърна диспечерът. — Данните от радара не отчитат никакви обекти във въздуха в радиус от сто километра. Чисто е.

Хидео пое дълбоко дъх. Това бе мигът, заради който той посвети години на кроене на планове, заговори и предаде собствения си баща — само заради този славен миг на сигурен триумф. Издиша бавно, предвкусвайки удоволствието. После заговори:

— Започнете операциите „Танатос“.

Диспечерът предаде заповедта по радиостанцията.

— Отворете вратите на хангарите.

В отговор в южния край на пистата огромните метални врати на най-близкия хангар започнаха да се разделят с трясък, разкривайки просторна вътрешност, пълна с мъже и машини. Слънцето проникваше вътре през бавно разширяващия се отвор. Лъчите паднаха върху соларните панели на крилото на първия „Танатос“. Те засияха като златен огън.

— Първият самолет тръгва — докладва главният авиоинженер.

Огромният безпилотен апарат с дължина на крилата по-голяма от тази на „Боинг“-747 бавно се заклати напред и мина през вратата, изпълвайки я почти цялата. Четиринадесетте перки с по две еднакви остриета се завъртяха безшумно, докато машината излизаше на пистата. Под крилото на самолета се виждаха множество цилиндри с тънки пластмасови стени.

— Сложете маските и ръкавиците — нареди Номура.

Диспечерите и инженерите веднага се подчиниха и надянаха тежката екипировка, която щеше да им гарантира поне частична защита, в случай че станеше нещо неочаквано.

Търс се доближи до Номура и му подаде маска, респиратор и плътни ръкавици. Той ги взе с леко кимване.

— А за затворника? — попита високият зеленоок мъж с приглушен от респиратора глас.

— Баща ми ли? — Хидео погледна назад към Джинииро, който все още стоеше гологлав на слънцето неподвижно между двамата си пазачи с газови маски. Той се усмихна студено и поклати глава. — Никаква маска за него. Нека старецът изпробва късмета си.

— Вторият самолет излиза — докладва авиоинженерът, като говореше доста високо, за да се чува през газовата маска и дихателния апарат.

Номура обърна поглед отново към пистата. Първият „Танатос“ се бе отдалечил вече на двеста метра и набираше скорост, наближавайки мястото за излитане. Вторият самолет също се показа от гигантския хангар. Третият се виждаше точно зад него.

Той забрави за предстоящата смърт на баща си и съсредоточи вниманието си към полета на своите жестоки мечти.

Търс се отдалечи, като смъкна от рамото си своя „Хеклер и Кох“ G36, германско производство. Той се оглеждаше, проверявайки въоръжената охрана, която бе поставил на равни разстояния по дължината на пистата. Всички изглеждаха в готовност.