Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Не, не съм — призна Смит.

— Това е крайно неудобно, но ще трябва да внимаваш какво казваш. Ясно?

— Да — отговори спокойно Смит. — Какво имаш за мен?

— Да започнем с Хораций — каза бавно Клайн. — Името идва от древна римска легенда — трима абсолютно еднакви братя били изпратени да се бият срещу бойци от съпернически град. Те били прочути със своята смелост, сила, ловкост и преданост.

— Напълно пасва — каза Смит, припомняйки си двете смъртоносни срещи с двамата високи зеленооки мъже. И при двата случая извади голям късмет, че остана жив. Той примигна. Мисълта за трети мъж с подобна сила и умения, който се мотае някъде наоколо, не бе никак приятна.

— Има прочута живописна творба на представителя на френския революционен класицизъм Жак Луи Давид — продължи Клайн. — Нарича се „Клетвата на Хорациите“.

— И виси в Лувъра? — прекъсна го Смит, осъзнавайки внезапно защо името му звучеше някак познато.

— Точно така — потвърди Клайн.

Смит поклати мрачно глава.

— По дяволите. Значи, нашият приятел Лазар има влечение към класиката и извратено чувство за хумор. Но аз мисля, че това не ни помага много да го открием. — Той пое дълбоко дъх. — Успяхте ли да преведете последните думи на Абрантиш?

— Да — отвърна Клайн.

— Е? — попита Смит нетърпеливо. — Какво се е опитвал да ми каже?

— Казал е: „Азорските острови. Островът на слънцето. Санта Мария“ — уведоми го шефът на Първи секретен отдел.

— Азорските острови? — Смит поклати глава изненадан.

Азорите бяха малка група португалски острови, разположени в Атлантическия океан, недалеч от меридиана, свързващ Лисабон с Ню Йорк. Преди векове архипелагът е служел като стратегически преден пост на изчезналата вече Португалска империя, а днес жителите му се издържаха с износ на говеждо месо, млечни продукти и туризъм.

— Санта Мария е един от деветте Азорски острова — обясни Клайн. Пак въздъхна. — Явно местните понякога го наричат Острова на слънцето.

— И какво, по дяволите, има на Санта Мария? — попита Смит, едва сдържайки раздразнението си. Фред Клайн обикновено не се бавеше толкова, преди да стигне до същината.

— В източната част няма кой знае какво — само няколко малки селца.

— А в западната?

— Именно тук нещата стават сложни — призна Клайн. — Западната част на Санта Мария е наета от „Номура Фарматек“ за благотворителната й медицинска дейност по целия свят. Корпорацията разполага там със самолетна писта, огромни хангари и комплекс за складиране на медицински доставки.

— Номура — повтори Джон, осъзнавайки защо шефът му звучеше така напрегнато. — Хидео Номура е Лазар. Той има парите, научното ноу-хау, инсталациите и политическите връзки да осъществи подобен замисъл.

— Така изглежда — съгласи се Клайн. — Но аз се страхувам, че това не е достатъчно. Никой няма да повярва на последните думи на неизвестен умиращ мъж. Без твърди доказателства, които можем да предоставим на колебливите ни приятели и съюзници, не виждам как президентът ще се осмели да одобри атака срещу инсталациите на Номура на Азорските острови. — Шефът на Първи секретен отдел замълча за миг и после продължи: — Положението е по-лошо, отколкото можеш да си представиш, Джон. Нашите военни и политически съюзи се разпадат като мокра хартия. С НАТО почти е свършено. Общото събрание на ООН планира да ни обяви за терористична държава. Голяма част от конгресмените обмислят сериозно въпроса за импийчмънт на президента. При тези обстоятелства непровокирана въздушна атака срещу известен в цял свят медицински благотворителен център ще е последната капка, с която чашата ще прелее.

Смит знаеше, че Клайн е прав. Но от това положението, в което бяха изпаднали, не ставаше по-добро.

— Би било лудост да го направим. Но ще умрем, ако стоим със скръстени ръце — възрази Смит.

— Знам, Джон — каза съчувствено Клайн. — Но се нуждаем от доказателства да подкрепим твърденията си, преди да изпратим бомбардировачите и ракетите.

— Има само един начин да открием такива доказателства — напомни му мрачно Джон. — Някой трябва да замине за Азорските острови и да надникне вътре.

— Да — съгласи се неохотно Клайн. — Кога можеш да тръгнеш към летището?

Смит погледна към Ранди и Питър. Те изглеждаха еднакво мрачни и решителни. Бяха чули достатъчно от разговора, за да знаят какво става.

— Веднага — каза той простичко. — Тръгваме веднага.