Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Центърът на Лазар,

остров Санта Мария, Азорите

Слънцето тъкмо изгряваше зад командния център без прозорци на Движението на Лазар, издигайки се високо над прегръдката на Атлантическия океан. Първите ослепителни лъчи докоснаха надвисналите над залива Сао Лауренсу скали с огъня си и осветиха стръмните каменни тераси на лозята в Майа. От там увеличаващата се дневна светлина се разпространи на запад към зелените гори и пасища, заблестя, отразена от белите пясъци на плажната ивица при Прайа Формоза, и накрая прогони и последните сенки на нощта от голямата варовикова равнина около самолетната писта на „Номура Фарматек“.

Вътре в центъра сред тишината и светлината на неоновите лампи Хидео Номура четеше най-новите съобщения от оцелелите му агенти в Париж. Въз основа на сведения, осигурени чрез платени информатори в полицията, беше ясно, че Нънс и хората му са мъртви, убити заедно с останалите във взривената сграда на улица „Вини“ 18.

Той сключи вежди, едновременно озадачен и притеснен от тази новина. Нънс и екипът му трябваше да се измъкнат много преди да избухнат заредените от тях взривни устройства. Нещо се е издънило, но какво?

Няколко свидетели съобщаваха, че са видели „мъже в черно“ да бягат от сградата веднага след експлозията. Френската полиция, отначало скептична, вече се отнасяше към тези твърдения сериозно и обвиняваше тайнствените сили, противопоставящи се на Движението на Лазар, за този терористичен акт срещу неговата парижка централа.

Номура поклати глава. Беше невъзможно, разбира се. Единствените терористи, които атакуваха Движението, бяха хора под негова команда.

И все пак ако някой друг душеше около улица „Вини“ 18? Вярно, неговите сложни схеми успяваха да всеят пълен смут и объркване в ЦРУ, ФБР и МИ-6. Но имаше и други разузнаватели служби в света и не бе изключено някои от тях да се опитват да надничат в дейността на Движението на Лазар. Дали не бяха открили нещо, което да свърже експеримента в Курньов с него? Прехапа долната си устна и се замисли дали не беше проявил прекалена самоувереност, свръхубеденост, че неговите многобройни внимателно подготвени хитрости ще останат неразгадани?

Номура обмисляше тази вероятност известно време. Въпреки че прикритието му със сигурност не беше застрашено, той реши, че е най-добре да вземе някои предохранителни мерки. Първоначалният му план предвиждаше едновременен удар върху континенталните части на САЩ с най-малко дванадесет самолета „Танатос“, но сглобяването на такова количество от гигантските летателни апарати щеше да отнеме на работните му екипи още три дни. Освен това, което бе по-важно, не разполагаше с достатъчно хангари да скрие толкова много самолети от наблюдение от въздуха.

Не, помисли си той хладнокръвно, трябваше да действа веднага, докато все още бе сигурен, че ще е в състояние, а не да изчаква идеалния момент, който така и можеше да не се появи. След като ликвидираше първите милиони хора, американците и техните съюзници щяха да останат без лидерство и да се парализират от ужас, за да преследват ефективно скритите си врагове. Когато се бориш за контрол над съдбата на света, напомни си той, гъвкавостта е добродетел, не порок. Хидео натисна бутон върху вътрешния си телефон.

— Пратете ми веднага Търс.

Последният от братята Хораций пристигна миг по-късно. Яките му плещи изпълниха отвора на вратата, а главата му почти докосваше тавана. Той се поклони покорно и застана, без да мърда, пред тиковото бюро на Номура, търпеливо очаквайки заповедите на човека, който го бе направил толкова силен и ефективен убиец.

— Знаеш, че двамата ти другари не оправдаха доверието ми — каза Номура.

Високият зеленоок мъж кимна.

— Разбрах за това — отговори той безизразно. — Но аз не съм те предавал никога.

— Това е вярно — съгласи се Номура. — И по тази причина наградите, обещани на тях, ще получиш ти. Когато дойде времето, ще бъдеш моята дясна ръка — ще управляваш от мое име и в името на Лазар.

Очите на Търс светнаха. Номура планираше да реорганизира света и да създаде рай за малцината, които смяташе за достойни да продължат живота. Повечето народи и нации щяха да умрат, изядени за месеци и години от невидимите нанофаги. Онези, на които щеше да позволи да живеят, щяха да бъдат принудени да му се подчиняват — да променят живота, културата и вярванията си според неговата идилична философия. Номура и онези, които му служеха, щяха да разполагат с почти пълна власт над уплашените останки на човешкия род.