Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Кастила издиша тежко, опитвайки се да потисне гнева, който усещаше да кипи вътре в него.

— Предполагам, че лешоядите вече кръжат.

— Да, Сам — отвърна Никълс уморено. — След кланетата в Зимбабве, Санта Фе и Париж, а сега и историите за поръчани от ЦРУ убийства, доброто ни име в чужбина съвсем се опетни. Така че сега е идеалният момент нашите така наречени приятели да ни орежат крилцата.

След като приключи разговора си с Никълс и затвори телефона, Кастила постоя известно време неподвижно, а главата му тежеше от хода на събитията, които се развиваха извън неговия контрол. Той погледна уморено към елегантния часовник върху една от облите стени. Фред Клайн му съобщи, че полковник Смит е по дирите на нещо важно в Париж. Той прехапа устни. Каквото и да търсеше Смит, трябваше да побърза.

Париж

За част от секундата Питър се взираше в активирания разрушителен заряд и макар и без охота се възхищаваше на невероятното усърдие на неприятеля. Когато опреше до прикриване на следи, тия типове никога не спираха по средата. Защо да се задоволяват с убийството на неколцина свидетели, след като можеха да вдигнат във въздуха цялата сграда? Таймерът отброи още една секунда и продължи да отмерва безмилостно настъпването на предрешения край.

Той скочи на крака и затича към Джон и Ранди, заобикаляйки масите с компютри и изпотрошена от куршумите апаратура.

— Излизайте! — изкрещя той, сочейки към прозорците. — Веднага вън!

Те го изгледаха с почуда, напълно озадачени от настойчивия му глас.

Питър спря до двамата объркани американци.

— Заложена е поне една голяма бомба и ще гръмне всеки момент, а сигурно има още! — обясни той набързо. После сграбчи двамата за раменете и ги забута към двата прозореца, които зееха отворени и изпочупени.

— Бързо! Ако имаме късмет, ни остават към тридесет секунди!

По лицата на Джон и Ранди се изписа ужас, след като най-после разбраха за какво става дума.

И тримата сграбчиха по едно от въжетата, които все още висяха пред прозорците.

— Няма време да слагаме пояси — предупреди ги Питър. — Спускаме се по проклетите въжета.

Смит кимна. Той скочи върху каменния перваз на прозореца, прехвърли двойното въже през задната част на бедрото си, след това го прекара по диагонал нагоре и го преметна през рамо, после обратно към същото бедро и след това го опъна по цялата дължина на ръката си, която щеше да използва за спирачка. Забеляза, че Питър и Ранди направиха същото със своите въжета.

— Готови ли сте? — попита Питър.

— Готови — потвърди Смит, Ранди също кимна.

Смит се отпусна на въжето, обърна се успоредно спрямо земята и остави гравитацията да свърши по-голямата част от работата, падайки надолу покрай стената с големи отскоци. Земята се приближаваше към него с шеметна скорост. Усещаше миризмата на найлоновото въже, което стържеше по кожените му ръкавици и го убиваше жестоко на рамото и бута.

Знаеше, че Питър и Ранди следват неговия ритъм. И тримата се спускаха с висока скорост.

След като прецени, че е на не повече от шест метра от земята над тясната павирана алея зад централата на Движението, Смит стегна въжето с ръката, която му служеше за спирачка, и го дръпна към гърдите си с рязко движение. Не искаше да рискува да падне на земята със същата скорост. На около три метра и половина над земята той спря въжето.

В този миг серия мощни експлозии разтърсиха горните етажи от единия до другия край на сградата на улица „Вини“ 18 и избълваха огромни пламъци и нажежен въздух. През прозорците изригнаха адски огнени езици и осветиха като факли нощта, превръщайки тъмнината в ослепителен ден за един ужасен миг. Парчета от камък и керемиди и други отломки литнаха високо към небето на фона на горящия ад, който поглъщаше централата на Движението.

Въжето на Смит се отпусна, разкъсано от взрива. Той падна на земята и се претърколи. Ранди и Питър тупнаха до него. Те скочиха на крака и побягнаха по тъмната алея бързо, колкото можеха, подхлъзвайки се от време на време на гладката и влажна настилка. Огромни отломки падаха около тях, чупеха покривите на съседните сгради или се удряха в тясната алея с грохот и смъртоносна сила.

Тримата се отдалечиха от алеята и свиха към по-широка улица. Все още тичайки с максимална скорост, те се шмугнаха под навеса на магазинче за цигари, търсейки прикритие. Нова вълна от нажежени до бяло отломки засипа околните улици и сгради, пробивайки дупки по покривите и възпламенявайки нови пожари по пътя си. Пронизителният вой на алармите на паркираните в околността автомобили, задействани от падащите отломки, направи невъобразимата врява още по-голяма.