Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— И къде е човекът, когото нарече Лазар? — попита Смит.

Абрантиш не отговори нищо. Той пое малко въздух и се закашля безконтролно, започна да се задушава, тъй като не можеше да прочисти дробовете си. Давеше се в собствената си кръв.

Смит обърна главата му настрани, освобождавайки малко пространство за въздуха, от който Витор се нуждаеше. Алени струйки потекоха от устата му. Кашлицата се поуспокои малко.

— Витор, къде е Лазар? — повтори настоятелно Смит.

Ранди се дръпна от компютъра и се върна при тях. Тя стоеше встрани и слушаше.

— Ос Азореш — прошепна Абрантиш. — Той отново се закашля и изплю още кръв на пода. Пое още малко въздух. — О консоле до сол. Санта Мария.

Този път усилието, което направи, бе прекалено голямо. Тялото му започна да се гърчи, след което се отпусна. Беше мъртъв.

— Това молитва ли беше? — попита Ранди.

Смит се намръщи.

— Ако е било молитва, се съмнявам, че ще получи опрощение. — Погледна изкривеното тяло на пода и поклати глава. — Но мисля, че се опита да отговори на въпроса, който му зададох.

На около метър и половина от тях Питър прекрачи трупа на бандита, когото Ранди застреля. Претършува джобовете на мъртвия мъж и извади портфейл и паспорт. Прелисти бързо паспорта и огледа марките за входните визи — Зимбабве, САЩ и Франция. Бяха залепени в този ред, а датите бяха от последните четири седмици. Бледосините му очи се присвиха, докато асимилираше фактите. Много показателно, помисли си Питър.

Мушна документите в джоба си и заразглежда обемен пакет, който забеляза преди това. Зелената торба от плат стоеше в най-близкия ъгъл. Сега, като се замисли, се сети, че бе същата на вид като няколко други, които забеляза на различни места из помещението.

Питър отвори торбата и надникна вътре.

Хлъцна, когато видя две блокчета пластичен експлозив, увити заедно. Бяха свързани към детонатор и дигитален часовник. „Семтекс“ чешко производство или С-4 американско производство, реши той, и самоделен таймер. Но и при двата случая експлозивът бе достатъчен да вдигне във въздуха цялата сграда, ако избухнеше. Погледна цифрите, които ритмично се изписваха на дигиталния часовник, и видя, че доближават към нулата.

Белият дом

— Посланик Никълс е на телефона, сър — каза сервитьорът на Белия дом почтително. — На безопасната линия.

— Благодаря, Джон — отвърна президентът Кастила и побутна подноса с недокосната храна. Сега, когато съпругата му я нямаше, а кризата около Движението на Лазар се задълбочаваше с всеки изминал час, той се хранеше сам обикновено, като тази вечер, в Овалния кабинет. Кастила вдигна телефона.

— Какво има, Оуен?

Оуен Никълс, посланик на САЩ в ООН, беше един от най-близките политически съюзници на президента. Двамата бяха приятели още от колежа. Никой не изпитваше нужда да се държи официално с другия и никой от двамата не вярваше на лоши новини със захаросано покритие.

— Съветът за сигурност върви към окончателно гласуване на резолюцията за забрана на нанотехнологията, Сам — информира го той. — Очаквам да стане до един час.

— Толкова скоро? — попита изненадан Кастила.

ООН почти никога не действаше бързо. Организацията предпочиташе консенсуса и продължителните, почти нескончаеми дискусии. Той смяташе, че на Съвета ще са необходими още ден-два, преди да подложи резолюцията за нанотехнологията на гласуване.

— Толкова скоро — потвърди Никълс. — Дебатите бяха напълно проформа. Всеки знае, че има достатъчно гласове текстът да бъде приет, освен ако ние не наложим вето.

— Ами Обединеното кралство? — попита шокиран Кастила.

— Техният посланик Мартин Рийс казва, че не могат да си позволят да блокират международния консенсус по въпроса, не и след разкритието, че тяхното разузнаване МИ-6 е свързано със секретната война срещу Движението на Лазар. Този път ще заемат обратната на нашата позиция. Рийс казва, че постът на премиера им виси на косъм, което е самата истина.

— До дяволите — измърмори Кастила.

— Много ми се ще само това да е лошата новина — каза тихо Никълс.

Президентът стисна слушалката.

— Продължавай.

— Рийс ме помоли да ти предам нещо, което е дочул от Форин Офис. Франция, Германия и няколко други европейски страни готвят нова неприятна изненада задкулисно. Ако наложим вето на резолюцията в Съвета за сигурност на ООН, планират да поискат незабавно замразяване на военното и политическото ни участие в НАТО, под предлог, че можем да използваме ресурсите на НАТО в нелегалната война срещу Лазар.