Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Нещо такова — отговори бавно Смит. — Но не мисля, че е съвпадение.

— Вероятно не е — съгласи се Питър. — Но трябва да побързаме, Джон. Френската полиция може да е разположена извън Париж, но тая олелия тук няма начин да не привлече внимание.

С насочени и готови за стрелба оръжия двамата мъже се отправиха внимателно към арковидния изход. Смит посочи безмълвно към следите от кръв на пода. Огромни червени капки водеха към отворената врата. Питър кимна, потвърждавайки, че е разбрал. Те търсеха ранен мъж.

Смит спря точно на прага от вътрешната страна на стаята. Той погледна през отвора и забеляза, че част от площадката в бели и черни плочки е заградена с високи метални парапети.

Следите от кръв продължаваха към широкото мраморно стълбище, което водеше към долните етажи на сградата. Едрият мъж, когото търсеха, можеше да е избягал! Напълно решен да не го изпусне, Джон импулсивно стреля през арковидния отвор, пренебрегвайки предупреждението на учудения Питър.

Твърде късно Джон осъзна, че кървавата следа спираше само на две крачки. Очите му се разшириха. Освен ако не се е научил по някакъв начин да лети, зеленоокият мъж трябваше да се е върнал…

Смит усети силен удар отстрани. Загуби равновесие и се хлъзна през площадката с раменете напред, забивайки тялото си в металния парапет. Зиг зауерът му издрънча върху плочките. За миг той се взираше от основата на парапета, без да вижда нищо. Все още беше зашеметен и му се виеше свят, когато до ушите му достигна приглушен вик и после видя как Питър прелетя край него. Англичанинът се претърколи с главата надолу по стълбите. Той изчезна от поглед, а по стълбището се раздрънча разпилялата се екипировка.

С жестока усмивка кестенявият гигант тръгна към Смит. Лицето му, нарязано от острите като бръснач парченца стъкло, представляваше кървава маска. Едната му очна кухина бе празна, но в другата единственото му зелено око проблясваше свирепо.

Джон се изправи на крака, усещайки остра болка в дясната част на гърба. Той бързо извади бойния нож, втъкнат в колана на кръста му. Приведе се ниско и размаха ножа.

Необезпокоен ни най-малко от хладното оръжие, едрият мъж закрачи към него. Той размахваше огромните си ръце измамно мързеливо, описвайки малки кръгове, докато доближаваше, готов да го нападне, да му причини тежка телесна повреда и да го убие. Усмивката се разширяваше.

С присвити очи Смит наблюдаваше как врагът идваше все по-близо. Доближи още малко, копеле, помисли си той. Преглътна с мъка, борейки се с растящото чувство на страх от вида на гиганта. Смит не си правеше никакви илюзии за евентуалния изход при ръкопашен бой отблизо. Дори полусляп, противникът му бе много по-силен, по-едър и без съмнение с повече умения от него.

Огромният кестеняв мъж забеляза страха му. Той започна да се смее, а от лицето му потече още кръв.

— Какво? Не ти стиска да се биеш без пистолет, а? — попита той тихо с циничен и подигравателен тон.

Джон не се поддаде на дразненето и остана на място, готов да реагира бързо на всяко движение. Той бе фиксирал погледа си в единственото око на мъжа, тъй като бе наясно, че то ще сигнализира за всяко негово движение.

Светлозеленото око примигна изведнъж. Ето това е!

Смит заостри вниманието си.

С ужасяваща скорост огромният мъж скочи напред с намерение да порази лицето на Джон със саблен удар. Смит си дръпна главата точно навреме. Смъртоносният удар го подмина на сантиметри.

Смит успя да блокира друг мощен удар с лявата си ръка. Ужасната сила го изблъска назад към парапета. Задъхвайки се, той се сви още по-ниско.

Ухилен сега до уши, зеленоокият мъж отново се доближи. Едната си ръка държеше в готовност да отбие удара с нож. С другата, стисната в мощен юмрук, замахна назад, засилвайки се за нов саблен удар, с който да катурне Смит през парапета върху стълбището, където да намери смъртта си, или да смачка черепа му.

Джон се хвърли напред в краката на по-високия мъж. Той се превъртя и се изправи, но го посрещна нова серия от удари — бързи крошета, които той парира с лявата ръка и раменете си. От силата Смит се блъсна в стената, изкарвайки въздуха от дробовете си. Отчаяно той замахваше с ножа, принуждавайки противника си да отстъпи — немного, само няколко стъпки, но достатъчно да опре гърба си на железния парапет.

Сега или никога, каза си Джон.

С див рев той измъкна последната граната от джоба на бедрото и я метна с цялата сила, която му бе останала, право в лицето на своя враг. Реагирайки инстинктивно, едрият мъж отби безвредната граната с двете си ръце, излагайки за първи път открито тялото си.