Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Там!

Сянка премина пред замрежения му от болката поглед. Един от бандитите бе коленичил зад една маса само на шест метра от него и хладнокръвно се прицелваше. Джон стреля със зиг зауера, натискайки спусъка бързо, колкото можеше. Пистолетът отскочи назад в ръцете му. Куршумите удариха масата и компютърната апаратура върху нея. Градушка от трески, искри и строшени парчета пластмаса и метал изпълни въздуха. Изненадан, бандитът изчезна от погледа му.

Смит се претърколи през пода, търсейки по-надеждно прикритие. Спря някъде в средата на една от импровизираните кабини, формирани от четири маси под формата на буквата и, и рискува да погледне назад. Нищо.

После погледът му попадна върху телевизионен монитор на масата пред него. Той замръзна, тъй като видя собствената си смърт върху екрана.

Третият противник се изправяше откъм съседната кабинка с насочен пистолет в тила му.

Разположени на ръба на покрива, Питър и Ранди чуха, че се води престрелка, видяха ослепителната светлина на гранатата и после как Джон влетя през прозореца под тях. Те си размениха ужасени погледи.

— Мили боже. Дотук с хитростта и дискретността — измърмори Питър, измъкна браунинга от кобура си и го хвана готов за стрелба.

Още изстрели долетяха в усилващо се кресчендо, отеквайки като ехо от тухлените и каменните стени на околните сгради.

— Хайде — запелтечи Ранди и започна да се спуска по въжето с къси и бързи отскоци.

Питър полетя почти веднага след нея, като се движеше със същата скорост, но с по-дълги отскоци.

Съзнавайки, че е твърде късно и че пръстът на бандита натиска спусъка, Смит се заизвива отчаяно, докато правеше опити да насочи собственото си оръжие на мушка. Адреналинът, който запулсира из тялото му, сякаш забавяше времето и отлагаше кошмарния миг, в който дъжд от дванадесети калибър патрони със сачми щеше да превърне мозъка му в кървава слуз…

И точно тогава избухна още един прозорец, раздробен на парчета от серия деветмилиметрови куршуми, изстреляни от близко разстояние. Улучен на няколко места в гръдния кош, шията и главата, противникът на Джон се олюля на една страна и се просна върху една от масите. Пушката се изхлузи от безжизнените му пръсти и падна на пода.

Първо Ранди, а след нея Питър се втурнаха през разбития прозорец и скочиха на пода. Те бързо разкачиха въжетата и заеха позиции от двете страни на Джон, оглеждайки продълговатото тясно помещение за признаци за движение.

Смит се усмихна леко, все още в шок от това, че му се размина на косъм.

— Радвам се да ви видя — прошепна той. — Мислех, че ще трябва да се оправям сам.

— Идиот — тросна му се Ранди, но в очите й имаше топлина.

— Никога не пропускам купон — обади се и Питър. — Колко остави за нас?

— Един със сигурност — отвърна Смит. После посочи с глава към далечния край на помещението. — Скрил се е там някъде. А още един тип, техният лидер, мисля, че се измъкна през вратата.

Питър погледна към Ранди.

— Ще покажем ли на нашия приятел доктор как професионалистите играят тази игра? — След това Питър се обърна към Смит. — Ти ни прикривай откъм вратата, Джон.

Питър извади една граната от джоба на бедрото си, измъкна халката и преди да дръпне предпазното езиче, започна да брои:

— На пет. Четири, три, две…

Питър метна гранатата над масата. Тя прелетя ниско над пода, изчезна от погледа и избухна. Нов облак дим изригна над стаята, осветен във вътрешността от ослепителни отблясъци във формата на шишарки.

Ранди вече бе скочила на крака и тичаше бързо, приведена ниско. Тя мерна сред дима тъмна сянка и се хвърли на пода. Оцелелият бандит вървеше, като се олюляваше, към нея. Ранди стреля два пъти с беретата и видя как той падна. Потрепери веднъж и после застина на пода с вперени в нея безжизнени очи.

Още известно време Ранди остана в залегнало положение, изчаквайки димът да се разсее.

— В този край е чисто — викна тя, след като можеше да вижда добре, за да е сигурна.

— Провери наоколо дали не е останал някой жив — предложи Смит и се изправи с мъка на крака. Той погледна към Питър. — Междувременно смятам ние с теб да издирим онова огромно копеле, което се измъкна.

— През вратата ли?

Смит кимна намръщено.

— Точно така.

Обясни набързо поразяващата прилика между високия зеленоок мъж, когото видя тук, и лидера на терористите, когото видя да умира в Ню Мексико.

Питър подсвирна леко.

— Значи, имаме неприятно съвпадение.