Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Минута по-късно Смит стигна до скромния заслон, който предоставяше огромен тухлен комин. Ранди и Питър се бяха изкачили до там преди него и вече бяха опънали въже около основата на комина. Той се хвана за него с тиха, благодарна въздишка, замъкна се до комина, дишайки тежко, и се настани до тях върху неудобния остър ръб.

Питър се захили, като видя как са се подредили един до друг на покрива.

— Кацнали сме като тъжни и бездомни гарги — каза той тихичко.

— По-добре би прозвучало две грозни гарги и един грациозен лебед — поправи го Ранди също ухилена и включи радиостанцията си. — Нещо тревожно, Макс? — попита тя.

От скришното си място някъде долу на улица „Вини“ нейният подчинен отговори.

— Нищо, шефке. Всичко е спокойно. Преди няколко минути на третия етаж светна една лампа, но иначе не се забелязва никой да влиза или излиза.

Доволна, тя кимна на двамата мъже.

— Чисто е.

— Добре — каза Смит. — Хайде да приключваме.

Един по един те се доближиха още повече до комина и подготвиха екипировката, като внимаваха въжетата, поясите и връзките за запиране и слизане да са надеждно закрепени.

— Кой тръгва пръв? — попита Ранди.

— Аз — отговори Смит и погледна надолу по стръмния покрив, който се простираше пред него. — Тази умна идея беше моя, нали не сте забравили?

Тя кимна.

— Без съмнение. Макар че „умна“ не е най-точната дума, която бих използвала. — После тя сложи нежно ръка върху рамото му. — Внимавай, Джон — каза му тихичко, а погледът й бе разтревожен.

Той й пусна успокоителна усмивка.

— Ще се постарая.

Смит вдиша и издиша няколко пъти, за да успокои напрегнатите си нерви. После се обърна и се спусна надолу по билото от обратната страна, контролирайки слизането с една ръка на въжето, докато се размотаваше. Малки парченца от счупени керемиди се търкаляха около него и падаха в тъмнината долу.

Вътре в сградата на улица „Вини“ 18 високият кестеняв гигант Нънс излезе от офиса на третия етаж, където се настани веднага след пристигането в Париж. Той беше най-големият и най-красиво обзаведен в цялата сграда и обикновено в него работеше завеждащият отдела за помощите за Африка и образователните програми. Но местните активисти предпочетоха да си траят, вместо да възразяват на резките му заповеди или да задават неудобни въпроси. В края на краищата Нънс бе личен пратеник на самия Лазар. За момента неговата дума беше закон. Нънс се усмихна зловещо. Много скоро привържениците на Движението щяха да съжаляват за безропотното си послушание, но щеше да е много късно.

Петима мъже от неговия екип го очакваха търпеливо на площадката пред офиса. Раниците и личните им оръжия бяха опрени на пода до краката им. Стояха мълчаливо, докато той приближаваше.

— Имаме заповед — каза той. — От самия Лазар.

— Заповедта, която очакваше ли? — попита ниският азиатец на име Широ.

Третият член на групата „Хораций“ кимна.

— До последната подробност.

Той извади пистолета си, провери го и го върна в кобура под мишницата си. Хората му направиха същото със своите оръжия и после се наведоха да вдигнат от пода раниците си.

Разделиха се на две групи. Двама тръгнаха надолу по централното стълбище към малкия гараж в задната част на партерния етаж. Останалите последваха Нънс нагоре по стълбите към стаите на петия етаж, където се намираха наблюдаващите експеримента.

Смит приключи спускането и се закрепи не много стабилно на самия ръб на покрива. Държейки здраво въжето, той се наведе надолу, за да огледа таванските прозорци, които стърчаха над ръба на покрива и от двете му страни. Тези прозорци се отваряха към малки тавански помещения, но както се видя и от снимките, които проучиха предварително, бяха здраво залостени външни капаци.

Смит поклати глава. Нямаше как да проникнат вътре през тези тежки дървени капаци, не и без да вдигнат шум до Бога. Трябваше да намерят друг начин да влязат в сградата.

Той се спусна по-надолу, като сега увисна на въжето, подкрепяйки се с крака на стената. Прозорците на петия етаж светеха, а капаците им бяха отворени. Придвижвайки се на кратки, внимателни подскоци, Джон продължи да се спуска по въжето, без да вдига много шум. Чуваше се само леко триене от движението на въжето по металната връзка, както и тихичко потропване на обувките, когато се подпираше на стената. Три метра по-надолу той стисна въжето здраво и спря точно до светещите прозорци.