Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

На тази височина студеният есенен бриз донасяше приглушено шумовете на града — клаксони на автомобили, които се движеха по булевард „Бомарше“, пронизителния вой на мотопедите, които препускаха из тесните улички, смеха и музиката, които се носеха през отворената врата на нощен клуб някъде наблизо. Обилно осветените бели кубета на базиликата във византийски стил „Сакре Кьор“ блестяха на север високо над Монмартър.

Смит се придвижи внимателно до ръба на покрива и се надвеси над парапета от ковано желязо на орнаменти. В тъмнината ниско долу успя да различи само редица кофи за смет, които заемаха почти цялото платно на тясна уличка. Стената на другата стара жилищна сграда се издигаше вертикално от обратната страна на покривната градина. През капаците на прозорците и спуснатите завеси се процеждаше жълтата светлина от включени лампи. Той се върна няколко крачки назад и отиде при Питър и Ранди и скромното прикритие, което им осигуряваха градинските дръвчета и храсти.

Вдясно от тях се мержелееше потъналата в мрак парижка централа на Движението на Лазар. Двете сгради бяха близо една от друга, но тази на улица „Вини“ 18 беше един етаж по-висока. Шестметровата сляпа стена от камък ги делеше от стръмния покрив на тяхната цел.

— Добре — прошепна Питър и коленичи. Отвори един от двата сака и заизважда отвътре дрехи и екипировка. — Да се размърдаме.

С бързи движения в студената нощ тримата започнаха да се преобразяват от обикновени граждани в изцяло екипирани специални оперативни агенти. Ранди първоначално свали сивата перука, която скриваше истинската й руса коса. После обели маската от бръчки, която добавяше няколко десетилетия към външния й вид.

И тримата свалиха връхните си дрехи и останаха по черни джинси и поло. Шапки в тъмен цвят покриха косите им. Почерниха лицата и челата си с камуфлажна боя.

Обувките, с които ходеха по улиците, бяха сменени с алпинистки кубинки. Ръкавици от дебела кожа щяха да пазят кожата на ръцете им. Надянаха бронежилетки, а върху тях бойни жилетки, каквито използваха командосите от САС, препасаха колани с кобури за личното си оръжие — пистолет „Зиг Зауер“ за Смит, браунинг за Питър и деветмилиметрова берета за Ранди. Накрая се пребориха с екипировката за катерене с рапели и метнаха през рамо торби с навити на макари въжета. Преди да тръгнат, Питър им подаде по две цилиндрични метални кутии с големина на флакон с пяна за бръснене.

— Светло и шумозаглушителни гранати — обясни той. — Вършат чудна работа за хвърляне на противника в смут. Много са популярни като изненада на шумни партита, поне така съм чувал.

— Предполага се да вършим всичко това тайно — напомни му Ранди троснато. — Не да се впуснем в стрелба и да започнем Трета световна война.

— Така е — отвърна Питър. — Но по-добре да сме подсигурени, отколкото да съжаляваме, мисля аз. В края на краищата онези типове — той посочи с глава към сградата на Движението на Лазар — може да не ни се зарадват, ако ни хванат да надничаме.

Той пристъпи около Джон и Ранди, оглеждайки екипировката им, затегна поясите за катерене, провери различните такъми, за да се увери, че всичко е здраво. После търпеливо изчака, докато Смит направи същата проверка на неговата екипировка.

— А това е за онова нищо и никакво парче стена — обяви Питър, бръкна в торбата си и извади малък въздушен пистолет, зареден със стрела с шипове от титаний, прикачена към шпула с навито метално въже с найлоново покритие. С лек поклон той подаде пистолета на Ранди. — Ще ми окажете ли тази чест?

Ранди отстъпи няколко сантиметра. Тя протегна врат, за да огледа добре стената отпред, търсейки подходящо място за закрепване. Тясна цепнатина привлече погледа й. Прицели се внимателно, насочвайки дулото на пистолета натам. Натисна спусъка. Пистолетът изкашля тихо и малката титанова стреля излетя, размотавайки металното въже зад себе си. С тихичко дрънчене шиповете около малката стрела се забиха дълбоко в камъка и се закрепиха здраво.

Смит се протегна и натисна яко опънатото метално въже с найлоново покритие. То остана на място. Обърна се към другите.

— Готови ли сме?

Те кимнаха.

Един след друг те се плъзнаха по въжето до стената и стъпиха внимателно на стръмния покрив на сградата на улица „Вини“ 18.

Центърът на Лазар, Азорски острови

Седнал зад бюрото си от тиково дърво в личния си кабинет, Хидео Номура следеше компютърната симулация на първите полети с „Танатос“ с растящо удоволствие. Огромен екран показваше дигитална карта на Западното полукълбо. Икони показваха непрекъснато осъвременяваната позиция на всеки от самолетите „Танатос“, изпратени от неговата база тук, на Азорските острови, намираща се приблизително на две хиляди и петстотин мили от американското крайбрежие.