Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Това може да означава, че онзи някой, както го нарече Джон, по-добре да му викаме господин Хикс за по-кратко, използва Движението като камуфлаж за истинските си намерения — намеси се Питър. — Смятаме, че той по подобен начин е използвал неколцина глупаци от ЦРУ, ФБР и, уви, МИ-6.

— Не надценяваш ли прекалено този господин Хикс? — озъби се Ранди. Обърна се с гръб към прозореца и застана с лице към тях и високо вдигната брадичка. — Прекалено много.

— Не мисля — каза Смит със сериозна физиономия. — Вече знаем, че Хикс, дали е един човек или група, разполага с огромни ресурси. Не можеш да изобретиш и да произведеш стотици милиарди нанофаги, без да имаш много пари. Поне сто милиона долара, а вероятно и много повече. Ако изразходваш една незначителна част от тия пари за подкупи, обзалагам се, че можеш да купиш лоялността на някои от вътрешните хора в Движението на Лазар.

Той се изправи изведнъж, тъй като вече не го свърташе на едно място. После се доближи до Ранди. Постави нежно ръка върху рамото й.

— Можеш ли да измислиш друг начин да съберем парченцата, които имаш? — попита Смит тихичко.

Агентката на ЦРУ постоя за миг мълчаливо. После бавно поклати глава и въздъхна. Цялата й енергия и раздразнение изчезнаха.

— Нито пък аз — добави Смит. — Затова ще се наложи да проникнем в сградата. Трябва да открием какво са записвали ония сензорни апарати в Курньов. И вероятно нещо още по-важно, какво е станало със събраната информация. — Той се намръщи. — Вашите техници досега не са успели да подслушат какво се говори вътре, нали?

Тя отново поклати неохотно глава, признавайки несполуката.

— Не. Мястото изглежда забележително обезопасено срещу подслушване. Дори прозорците са нагласени да вибрират леко, за да отбият лазерно наблюдение.

— Всички прозорци? — попита внимателно Питър.

Тя вдигна рамене.

— Не. Само на последния етаж и таванските.

— Хубаво, че са ни оставили знак — промърмори англичанинът, след което погледна към Джон.

Смит кимна.

— Да, много удобно.

Ранди погледна разтревожено към двамата мъже.

— Прекалено удобно дори — предположи тя. — Ами ако е капан?

— Трябва да поемем този риск — каза спокойно Питър. — Няма какво толкова да му мислим. — И преди тя да реагира, той си придаде подходящо сериозно изражение. — Съмнявам се, че е капан. Тогава трябва да приемем, че ония типове от Движението на Лазар умишлено са позволили на теб и хората ти да забележите как поставят малките сиви кутийки. И защо ще си създават грижи за неколцина стари войници?

— И за един първокласен оперативен агент на ЦРУ — каза тя след кратко колебание. После сведе скромно очи. — Това съм аз, разбира се.

Смит повдигна вежди.

— И ти ли смяташ да дойдеш?

Ранди въздъхна.

— Някой отговорен като мен трябва да държи под око две палави момчета като вас.

— Знаеш ли какво ще се случи с кариерата ти, ако ни хванат? — попита тихо Смит.

Тя му се усмихна накриво.

— О, стига, Джон — отговори Ранди, опитвайки се да звучи весело. — Ако ни пипнат вътре в сградата, знаеш, че спасяването на моята кариера ще е последна грижа.

След като вече взе решение, Ранди бързо извади купчина снимки на парижката централа на Движението на Лазар и ги разхвърля на пода. Снимките показваха старата каменна сграда от всеки ъгъл в различни часове на деня и нощта. Тя разгърна също подробна карта на централата на Движението спрямо околните сгради, улици и алеи.

Тримата коленичиха и заразглеждаха внимателно снимките и картата, опитвайки се да открият най-добрия начин да проникнат вътре, без да се изложат на опасността да ги хванат или на друга непосредствена опасност. След няколко минути Питър седна на пода. Той наблюдаваше Ранди и Джон с лека усмивка.

— Има само един реалистичен начин, страхувам се — каза той, повдигайки рамене. — Може да не е много оригинален, но ще свърши работа.

— Моля те, кажи ми, че не смяташ да влезеш през парадния вход и да изкачиш четирите или петте стълбища? — примоли се Ранди.

— О, не. Не е в моя стил. — Той побутна картата лекичко с един пръст, като посочи една от съседните жилищни сгради точно до „Вини“ 18. — Ако перифразираме „Хамлет“, има много повече пътища към една сграда, мило момиче, отколкото си сънувала.

Смит погледна картата по-отблизо и видя онова, което неговият приятел имаше наум. Присви устни.

— Ще ни трябва специална екипировка. Познаваш ли някой, който да ни я достави, Питър?