Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Доволен, че стаята му е чиста, той въведе Ранди и Питър вътре. Пикапът „Рено“ на наблюдателния екип на ЦРУ беше твърде неудобен за продължителна среща, а околните кафенета и ресторанти бяха претъпкани с хора и прекалено публични. Нуждаеха се от по-уединено място, за да се опитат да намерят решение на опасното положение, пред което неочаквано се изправиха. За момента „Отел де Шевалие“ бе най-подходящото място, почти като тайна квартира.

Вече без дегизировката, с къса руса коса и в черен гащеризон, Ранди неуморно обикаляше из стаята. С дългите си крака и стройна фигура с ръст около един и седемдесет и пет тя често бе смятана за балерина. Но в този момент никой, който я видеше, не би я объркал. Тя сновеше напред-назад като диво животно в клетка, търсещо как да се измъкне. Чувстваше се напълно отчаяна заради само предизвиканата парализа, обхванала ЦРУ — парализа, която я лишаваше от сериозна подкрепа или съвет, когато най-много се нуждаеше от тях. Съмненията й какво да прави след потресаващото разкритие на нейния екип я караха да се чувства неловко дори в присъствието на нейните стари приятели и съюзници.

Ранди хвърли скептичен поглед към луксозната мебелировка и декорация и погледна през рамо към Смит.

— Не е зле за човек на издръжката на армията, Джон.

— Ползата от твоите данъци — отвърна той ухилен.

— Типичен янки — каза Питър с тих кикот. — Скъпоплатен, свръхразглезен и свръхзадоволен.

— Ласкателствата няма да ви помогнат — каза им Смит сериозно. Той се отпусна в най-близкото кресло и погледна към двамата си приятели. — Вижте, трябва да спрем да шикалкавим и да поговорим сериозно какво да предприемем по-нататък.

Ранди и Питър се обърнаха с лице към него.

— Добре, признавам, че ситуацията е малко трудна — каза бавно Питър и се настани на един от прекалено натруфените фотьойли.

Ранди се вторачи в загорялата фигура на англичанина невярващо.

— Малко трудна? — повтори думите му. — Защо не го кажеш направо, Питър? Положението е ужасно и ти го знаеш.

— „Ужасно“ е твърде силна дума, Ранди — намеси се Смит с пресилена усмивка.

— От моята гледна точка не е точно такова — тросна се тя. После заклати глава смутено, като все още продължаваше да се разхожда нервно из стаята между двамата мъже. — Добре, първо вие, двамата герои, заминавате да докажете, че някой от нашите хора води мръсна и незаконна война срещу Движението на Лазар. Което хвърля всички, включително президента и премиера, в паника, нали така? Те, естествено, започват да си врат носовете в разузнавателните служби и ни удрят с незабавни заповеди за спиране на всякакви тайни операции, свързани с Движението на Лазар. Да не говорим за разследванията в Конгреса, които като нищо може да продължат месеци, дори години.

Двамата мъже кимнаха.

Ранди се намръщи.

— Да сме наясно, аз нямам нищо общо с тая работа. Всеки, който е замесен с Хал Бърк, Кит Пиърсън и другите, заслужава да бъде разпънат на кръст. С тъпи пирони. — Тя пое дълбоко дъх. — И сега, точно в този момент, когато се вдига такава врява, вие двамата искате да си затворим ушите… и какво? Може би да проникнем в сградата на Движението на Лазар, ама, разбира се, защо не! И то не в коя да е сграда, а в централата, която ръководи цялата дейност в Париж.

— Точно така — каза й спокойно Питър. — Как иначе предлагаш да разберем какво са си наумили да правят?

— Господи — промърмори Ранди и се извърна рязко към Смит. — И ти ли смяташ така?

Той кимна.

— Убеден съм, че някой извън службите е манипулирал Бърк и останалите. Използвал е тяхната тайна война като прикритие за нещо още по-лошо, нещо като онова, което се случи в института „Телър“ и тук, в Париж… Само че умножено стократно — заяви той тихо. — Бих искал да разбера кой и защо. Преди да е станало късно.

Ранди прехапа долната си устна напълно объркана. Тя прекоси стаята и се зазяпа през прозореца към малкия двор зад хотела.

— Движението на Лазар или не, но поне някои от хората, които работят на улица „Вини“ номер 18, са знаели за предстоящото нападение с нанофаги в Курньов — продължи Смит. Той се облегна на стола. — Затова са монтирали онези сензорни апарати, които сте видели. Затова искаха да убият всеки, който им се изпречи на пътя.

— Но Движението е против технологиите, особено нанотехнологиите — избухна тя, напълно объркана. — Защо привържениците на Движението на Лазар ще помагат на някого да извършва масови убийства, при това със средствата, срещу които се бори? Няма грам логика!