Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Нънс стреля два пъти в движение. Първият деветмилиметров куршум удари младежа високо в гръдния кош. Вторият се заби в лявото му рамо и го завъртя на триста и шейсет градуса. Пребледнял от шока, Абрантиш падна назад над предавателя. Стенейки, той се свлече на пода и притисна с ръка смазаното си рамо.

Нънс се ядоса на собствената си непохватност, направи още няколко крачки към ранения мъж и отново вдигна пистолета. Този път щеше да се прицели с по-голяма точност. Погледна над дулото. Пръстът му обви спусъка и тъкмо да го натисне…

Изведнъж прозорецът до него се взриви и във въздуха се разхвърча облак от натрошени стъкла с остри ръбове.

Все още увиснал на въжетата точно пред стаята, Джон Смит стана свидетел на хладнокръвната касапница вътре. Тези копелета убиваха собствените си хора, осъзна той изведнъж. Целта им бе да заличат всякакви следи, потенциални свидетели и улики. Свидетели и улики, от които той спешно се нуждаеше. Изпаднал в ярост, той реагира инстинктивно, измъкна пистолета си „Зиг Зауер“ от кобура и стреля в стъклото.

Три бързи изстрела от горния край до основата избиха прозореца. Изпочупени стъкла и куршуми се посипаха през отвора в стаята. Преди да паднат и последните парченца, той прибра пистолета в кобура и измъкна една от двете заслепяващи и заглушаващи гранати от джоб на лявото си бедро. С десния палец издърпа халката. Предпазното езиче цъкна.

Смит метна цилиндъра през разбития прозорец и се отблъсна от стената, отдалечавайки се от отвора. След като стигна до крайната точка на маховото движение, се отблъсна отново, още по-силно, и започна да се връща обратно към прозореца, като този път летеше по-бързо.

Точно тогава гранатата избухна с ослепителни припламвания и оглушаващи експлозии, предназначени да изненадат и объркат всеки, който попаднеше в радиуса на детонацията. Гъст облак дим се понесе навън и се завъртя лудо във въздуха, придружен от серия силни гърмежи.

Джон се вмъкна през отвора на прозореца с ходилата напред. Той тупна тежко на пода, присвит на две, и после започна да лази проснат по очи. Малки парченца стъкла хрущяха под него. Измъкна отново зиг зауера и се заоглежда за присъстващи сред мъглата и дима.

Смит търсеше на първо място едрия зеленоок мъж. Имаше петна от кръв върху дървения под, където той стоеше, когато прозорецът избухна над него, но само това. Кестенявият гигант явно се бе хвърлил на пода да се прикрие, когато гранатата избухна. Кървавата следа, оставена от него, изчезваше през арковидния вход.

Откъм далечната страна на тежката маса се чуха тихи стъпки.

Смит се обърна и видя един от другите стрелци да приближава през облака дим. Макар и зашеметен от влудяващия гръм и ослепителната светлина, стрелецът все още държеше пистолета си насочен напред с две ръце. Мигайки неистово, за да проясни погледа си, той забеляза главата на Смит, която се подаваше над масата, извъртя се настрани, опитвайки се да се прикрие.

Смит стреля два пъти — първият куршум го прониза в сърцето, а вторият в шията.

Нападателят се преви и падна напред мъртъв, преди още да докосне пода.

Джон се скри отново зад масата и се претърколи на другата страна, откачи бързо алпинисткия пояс, за да се освободи от въжето, което още се влачеше след него през прозореца. Ако останеше прикачен за него, движенията му щяха да се затруднят. Освен това то щеше да служи като гигантска стрелка, сочеща право към него, където и да мръднеше. Най-накрая той успя да откачи въжето и запълзя по издраскания под.

Един повали. Заедно с огромния мъж оставаха още трима, помисли си той мрачно. Къде ли са се намирали останалите противници, когато гранатата влетя през прозореца? И още по-важно, къде ли бяха сега?

Той се провря покрай ъгъла на една маса и видя белокосия мъж проснат пред него. Смит се намръщи от гледката на отвратителната каша, която се бе изсипала от раздробения череп на мъртвия мъж. Този размазан от куршуми мозък съдържаше информацията, от която толкова се нуждаеха.

Пропълзя покрай трупа и се отправи към тъмния ъгъл на стаята, който бе използван за спално отделение на смени.

Някъде зад него прогърмя три пъти пистолет. Единият куршум мина ниско над главата му. Другият отцепи трески от крака на тежката дъбова маса съвсем близо до лицето му. Третият деветмилиметров куршум го удари в гърба и отскочи, отбит от бронежилетката му. Все едно че го изрита муле между плешките.

Задушавайки се от непоносимата болка, опитвайки се да поеме дъх в дробовете си, които усещаше като премазани, Смит се обърна на една страна. В пода се забиха още два куршума, точно там, където лежеше секунда по-рано. Големи парчета дърво се отцепиха от пода, преди куршумът да рикошира. Смит се заизвива неистово, опитвайки се да мерне стрелеца.