Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Номура се строполи точно до отворената врата. Яко зашеметен и със стичаща се от счупения му нос кръв, Хидео се опитваше да се съвземе.

Смит се хвана здраво за една от седалките и изкрещя.

— Питър! Сега! Обърни! Обърни!

Англичанинът се подчини и отново наклони рязко хеликоптера, този път наляво. Машината се обърна леко, за момент сякаш се поколеба и увисна в пространството високо над Атлантическия океан. Самолетът „Танатос“ се появи, на не повече от петнадесет метра под тях, продължавайки да се движи на запад към изпълнение на своята мисия на масов убиец.

Хидео Номура се опита да се изправи, като сграбчи подпората на една от седалките. Краката му стърчаха навън и той ги размахваше в напразен опит да намери несъществуваща опора.

Напрягайки максимално мускулите на ръцете си, Номура започна да се издърпва бавно към вътрешността на хеликоптера. Със стиснати в застинала усмивка зъби той погледна към баща си, който го наблюдаваше безизразно.

Джинииро Номура се взря дълбоко в безумните очи на човека, който някога бе негов многообичан син.

— Ти подцени тези американци — каза той спокойно. После въздъхна със съжаление. — Както подцени и мен.

След тези думи възрастният мъж се наведе напред и изблъска ръцете на Хидео от подпората на седалката.

С ужасена физиономия Хидео се понесе към отвора на вратата, забивайки неистово ноктите на ръцете си в гладкия метал в отчаян опит да се задържи за нещо. После с пронизителен писък той изхвърча във въздуха и започна да пада към самолета „Танатос“, който тъкмо прелиташе под хеликоптера.

Все още размахвайки ръце и крака, мъжът, който наричаше себе си Лазар, се стовари върху крехката повърхност на огромното летящо крило. Апаратът се разлюля, разтърсен от внезапния удар. И тогава, претоварен и вече повреден, самолетът „Танатос“ се прекърши по средата и се преви надве като затворена книга. Остриетата на перки, кутии с уреди и цилиндри с нанофаги се разхвърчаха, превръщайки се в облак от отломки.

Отначало бавно, а после по-бързо и по-бързо останките от апарата се понесоха към ненаситните и очакващи води на огромния и безмилостен океан.

Началото на ноември

Белият дом

Макар че беше ранният следобед, президентът Самюел Кастила се спаси от напрежението и шумотевицата на Овалния кабинет и се качи в личния си кабинет в Източното крило. Това помещение бе неговата светая светих, недокосната от набезите на модните дизайнери, които по поръчка на съпругата му премебелираха останалата част на Белия дом. Тук имаше лавици с любимите му книги, огромен килим в стил навахо, който покриваше полирания дървен под, голям кожен диван, две удобни кресла и телевизор с голям екран. По стените висяха репродукции на творби от Фредерик Ремингтън и Джорджия О’Кийфи, както и снимки на назъбените планини около Санта Фе.

Кастила се обърна назад с усмивка. Ръката му посегна към бутилка и две чаши.

— Ще пиеш ли един скоч, Фред?

Фред Клайн също му се усмихна от продълговатия диван.

— Разбира се, господин президент.

Кастила наля питиетата и ги отнесе.

— Това е любимото уиски на Джинииро.

— Много подходящо, Сам — каза тихо Клайн.

Шефът на Първи секретен отдел посочи към телевизора.

— Ще започне всеки момент.

— Да. И не искам да го изпусна за нищо на света — отговори Кастила.

Той седна със скоча в ръка и включи телевизора с дистанционното. Екранът светна и се изпълни със залата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Джинииро Номура стоеше сам на трибуната и гледаше към морето от делегати и камерите, запазил пълно самообладание, макар да знаеше, че думите и образът му се излъчват по целия свят и че милиарди хора гледаха предаването на живо. Лицето му бе сериозно, все още с дълбоки белези от тъгата, причинена от предателството, пленничеството и смъртта на сина му.

— Застанал съм тук пред вас от името на Движението на Лазар, чиито благородни идеали и верни следовници бяха предадени от злите намерения на един човек. Този човек, моят собствен син Хидео, изби моите приятели и колеги, а мен затвори. Така той унищожи основателите на Движението, за да заграби тайно властта. После, преструвайки се на Лазар, използва нашата организация, за да прикрие жестоките си намерения за геноцид, намерения, които са в пълно противоречие с идеалите на нашето Движение…

Кастила и Клайн слушаха с мълчаливо задоволство, докато възрастният Номура разказваше подробно за предателството на Хидео, за създаването на нанофагите и плановете му да ги използва за унищожаване на по-голямата част от човешкия род, за да стане всевластен господар на сплашените оцелели. Съюзниците на Америка, които още преди това бяха уведомени накратко от Номура за случилото се, изразиха огромното си облекчение, че подозренията им се оказаха неоснователни, и нямаха търпение да оправят влошените си отношения със САЩ още преди истината да стане широко достояние. Речта на Номура в ООН бе само първата част от решителната им кампания да разкрият заговора срещу Движението на Лазар и да спасят репутацията на Америка.