Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Предстои да разберем точно това, полковник. Работим от трийсет и шест часа без прекъсване, за да произведем достатъчно от новия модел нанофаги за опита.

Смит кимна. Наномеханизмите не се правеха един по един с миниатюрни пинсети и капки лепило с размери по-малки от атома. Те се произвеждаха с десетки милиони или стотици милиони, дори милиарди чрез биохимични и ензимни процеси, строго контролирани с помощта на индекса за водородна химична активност на разтворите рН, температурата и налягането. Различните елементи се създаваха в различни химични разтвори при различни условия. Започваше се в една стъкленица, където се формираше основната структура, после излишъкът се изхвърляше, след това материалът се преместваше в нова химична баня, за да се формира следващата част от механизма. Изискваше се постоянно наблюдение и абсолютно точно спазване на времето.

Тримата мъже се приближиха още по-близо до монитора. В стъкленица с двойни стени имаше десетина бели мишки. Четири от тях бяха летаргични, заразени по лабораторен път с различни по вид тумори. Другите шест, здравата контролна група, се щураха напред-назад, търсейки начин да се измъкнат. Номерирани цветни табелки идентифицираха всяка мишка. Видеокамери и най-различни сензори около стъкленицата бяха в готовност да регистрират всяко явление след началото на експеримента.

Бринкър посочи към малка метална кутия, прикрепена в единия край на експерименталната камера.

— Ето ги там, Джон. Петдесет милиона от „Модел две“ са готови да тръгнат, плюс-минус пет милиона. — Той се обърна към един от лаборантите, който се суетеше наоколо. — Нашите малки рошави приятелчета получиха ли си инжекциите, Майк?

— Съмнявате ли се, д-р Бринкър? Преди десет минути. По една на всеки.

— Нанофагите влизат в инертно състояние — обясни Бринкър. — Вътрешноклетъчната им енергия стига само за това, така че тази част на механизма покриваме със защитен слой.

Смит разбра каква е причината. АТР — аденозин трифосфат — бе молекула, осигуряваща енергията за повечето метаболични процеси. Но АТР започваше да освобождава енергията си в момента, в който влезеше в контакт с течност, а повечето живи организми се състоят главно от течност.

— Значи инжекциите са нещо като ритник за начало? — попита той.

— Точно така — потвърди Бринкър. — Инжектираме уникален химичен сигнал на всеки опитен субект. След като някой от пасивните сензори на нанофага улови този сигнал, защитният слой се отваря и течната среда активира АТР. Нашите малки машинки се задействат и тръгват на лов.

— Значи защитният слой играе също и ролята на предпазен механизъм — осъзна Смит. — В случай, че някой от „Модел две“ попадне не където трябва — да речем у някой от вас.

— Точно така — потвърди Бринкър. — Без уникалния химичен сигнал нанофагът не се активира.

Парих не бе толкова сигурен.

— Има малък риск — предупреди той. — Винаги има известен процент на грешка в нанофага.

— Което означава, че понякога защитният слой не се образува както трябва? Или сензорът пропуска, или улавя грешен сигнал? Или се задействат други биохимични вещества от вътрешността на нанофага?

— Нещо такова — каза Бринкър. — Но процентът на грешка е много малък. Невероятно малък, почти нулев. — Той сви рамене. — Освен това тези неща са програмирани да убиват ракови клетки и болестотворни бактерии. На кой му пука, ако някои се заблудят и се помотаят минута — две.

Смит повдигна вежди скептично. Сериозно ли говореше Бринкър? Малък риск или не, главният изследовател на „Харкорт“ звучеше доста небрежно. Добрата наука бе изкуството да полагаш неимоверни усилия. Тя не допускаше пренебрегване на потенциалните рискове за сигурност, независимо колко нищожни са те.

При вида на изражението му ученият се разсмя.

— Не се коси, Джон. Не съм луд. Е, не съвсем. Държим под строг контрол нашите нанофаги. Те са добре и правилно структурирани. Освен това Рави е до мен през цялото време. Разбра ли?

Смит кимна.

— Просто проверявам, Фил. Ако искаш, го отдай на моята подозрителност, нали съм шпионин.

Бринкър му пусна широка усмивка. После погледна лаборантите, които стояха до различните конзоли и монитори.

— Всички ли са готови?

Всички вдигнаха по един палец.

— Добре — каза Бринкър. Очите му блестяха от възбуда.

— Първи експеримент върху опитен жив организъм с нанофаг „Модел две“. Три, две, едно… сега!

— Нанофагите освободени — измърмори единият от лаборантите, наблюдавайки кутията.