Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Спря пред заключената врата на лабораторията на „Харкорт“ и прокара магнитната си карта през процепа. Лампичката отгоре пресветна от червено на зелено и ключалката щракна. Неговата карта бе една от малкото, кодирана за достъп до всички забранени райони. Конкуриращите се учени и лаборанти нямаха право да навлизат в територията на другите. Нарушителите не ги застрелваха, но веднага им връчваха еднопосочен билет от Санта Фе. Институтът вземаше много на сериозно задължението си да опазва интелектуалната собственост.

Смит прекрачи прага и веднага се озова в напълно различен свят. Тук полираното дърво и текстилните тапети, характерни за старовремския Санта Фе, отстъпваха място на лъскав метал и други материали на двадесет и първи век. Уютът на естествената слънчева светлина и приглушеното осветление беше заменен с ярката светлина от флуоресцентни тръби на тавана. Тази светлина имаше високо съдържание на ултравиолетови лъчи, предназначени да унищожават бактериите по повърхностите. Сякаш лек бриз проникна през ризата му и прошумоля през тъмната му коса. В нанотехнологичните лаборатории се поддържаше известно налягане, за да се минимизира рискът от зараза чрез въздуха от достъпните места в сградата. Филтри със свръхвисока способност за разграждане на въздуха — УЛПА — пропускаха пречистен въздух с постоянна температура и влажност.

Лабораторията на „Харкорт“ се състоеше от серия „чисти помещения“, като всяко следващо имаше по-висока степен на стерилност. Тази периферна част бе като офис, препълнен с бюра и работни маси, отрупани с високи купчини справочна литература, каталози за химикали и апаратура, принтери. По протежение на източната стена огромните от тавана до пода прозорци бяха затъмнени, закривайки живописната гледка към планината Сангре де Кристо.

По-навътре в помещението следваше районът за контрол и подготовка на пробите. Тук имаше лабораторни маси с черна повърхност, компютърни конзоли, по-голямата част от два сканиращи електронни микроскопа и друго оборудване, необходимо за наблюдаване на нанотехнологичните модели и производствените процеси.

Истинската „светая светих“ бе най-вътрешната част, видима само през херметизирани наблюдателни прозорци на стената в дъното. Представляваше камера, пълна с огледално лъскави резервоари от неръждаема стомана; подвижни панели с помпи, смукачи, вентили и сензорни апарати; вертикално издигнати кръгли рамки за осмотични филтри; и купища цилиндри от луцитна пластмаса, пълни с различни видове пречистващи гелове, всичко това свързано с разклонени прозрачни тръби.

Смит бе наясно, че в сърцевината може да се стигне само през поредица от въздушни камери и стерилни помещения. Всеки, който работеше в производствената камера, носеше изцяло стерилни дрехи, ръкавици и ботуши, както и шлем с кислороден апарат. Той се усмихна леко. Ако активистите на Движението на Лазар, които лагеруваха отвън, видеха тези приличащи на извънземни хора, щяха да се потвърдят най-лошите им страхове, че луди учени си играят със смъртоносни отровни химикали.

В действителност нещата стояха точно обратното. В света на нанотехнологията човешките същества бяха източник на опасности и зарази. Люспичка от кожа, фоликула от човешки косъм, издишани частици влажен дъх при най-обикновен разговор или при кихане — всичко това можеше да нанесе големи поразии върху състава на наночастиците чрез изпускане на мазнини, киселини, алкиди и ензими, които да провалят производствения процес.

За щастие по-голямата част от работата можеше да се свърши дистанционно извън камерата и помещенията за контрол и подготовка на моделите. Роботи, контролирани чрез компютри, мобилни апарати и други нововъведения до голяма степен намаляваха нуждата от човешко присъствие в стерилните помещения. Високото ниво на автоматизация в лабораториите на института „Телър“ беше една от най-популярните новости, тъй като даваше на учените много повече свобода на движение, отколкото в други обекти.

Смит мина през лабиринта от бюра във външното помещение и се отправи към д-р Филип Бринкър, старши научен сътрудник на „Харкорт Биосайънсис“. Високият, блед и тънък като върлина учен бе обърнат с гръб към входа и разглеждаше с голямо внимание образите, възпроизвеждани от сканиращия електронен микроскоп, така че изобщо не усети как Джон се приближава.

Главният асистент на Бринкър, д-р Рави Парих, обаче бе нащрек. По-ниският на ръст и мургав молекулярен биолог го забеляза. Тъкмо отвори уста да предупреди шефа си и веднага я затвори с усмивка, след като Смит му намигна и даде знак да мълчи.