Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Събираме все повече и повече данни, както от Интернет, така и от подслушани телефонни разговори. Няколко тревожни фрази, отнасящи се до планираната демонстрация, се повтарят отново и отново. Непрекъснато се говори за „голямото събитие“ или „акцията от Телър“ — отговори шефът на ЦРУ. — Моите хора са ги чули и в чужбина. Също и Агенцията за национална сигурност. ФБР прехваща същите приказки и у дома. Така ли е, Боб?

Зелър кимна загрижено.

— И твоите аналитици са се бъхтили за това? — Кастила поклати глава определено разочарован. — Защото хората си разменят имейли за политически протест? — Той изсумтя. — Мили боже, всеки митинг, който може да привлече трийсет или четирийсет хиляди души в Санта Фе, е наистина дяволски голямо събитие! Ню Мексико е моя територия и аз се съмнявам, че някога моите речи са били удостоявани и с половината от това внимание.

— Когато членове на клуб „Сиера“ или на Федерацията за дивата природа говорят по този начин, аз не се притеснявам — каза спокойно Хансън. — Но и най-обикновена дума може да придобие различно значение, когато е изречена от някои опасни групи и индивиди. Смъртоносно значение.

— Имаш предвид онези така наречени радикални типове?

— Да, сър.

— И кои са тези опасни момчета?

— Повечето са свързани по един или друг начин с Движението на Лазар, господин президент — отвърна внимателно Хансън.

Кастила се намръщи.

— Тази песен съм я чувал вече, Дейвид.

Хансън сви рамене.

— Известно ми е, сър. Но истината не става по-малко истинска само защото е неприятна. Погледнати като цяло, разузнавателните ни сведения за Движението на Лазар са изключително тревожни. Движението пуска метастази и от относително мирно политическо и природозащитно обединение постепенно се превръща в нещо далеч по-тайнствено, опасно и смъртоносно. — Той погледна през писалището президента. — Знам, че сте запознат със съответните доклади за подслушаните и прехванатите разговори. Както и с нашите анализи за тях.

Кастила кимна бавно с глава. ФБР, ЦРУ и другите федерални служби за разузнаване държаха под око няколко групи и отделни лица. При надигането на световния тероризъм и разпространяването на технологии за химически, биологични и ядрени оръжия никой във Вашингтон не искаше да бъде хванат неподготвен от неизвестен враг.

— Позволете ми да говоря директно, сър — продължи Хансън. — Според преценката ни Движението на Лазар е решило да постигне своите цели чрез насилие и тероризъм. Реториката му става все по-яростна, параноична и изпълнена с омраза срещу онези, които смята за врагове. — Шефът на ЦРУ подаде лист хартия през писалището. — Това е само един от примерите.

Кастила си сложи очилата и зачете мълчаливо. Устните му се изкривиха от отвращение. Листът бе разпечатка от интернет страницата на Движението, изпълнен със странни снимки на обезобразени и разлагащи се трупове. Заглавието гласеше: НЕВИННИ ЖЕРТВИ НА КЛАНЕ В КУСАСА. Текстът под снимките обвиняваше за избиването на цяло село в Зимбабве финансираните от корпорациите „отряди на смъртта“ или „наемници на американското правителство“. Твърдеше се, че убийствата били част от таен заговор да бъдат осуетени намеренията на Движението на Лазар да възроди природосъобразното земеделие в Африка, които заплашвали американския монопол върху генномодифицираните култури и производството на пестициди. Текстът завършваше с призив за елиминиране на онези, които искат да „унищожат Земята и хората, които я обичат“.

Президентът остави листа на писалището.

— Какви глупости само.

— Така е — Хансън взе обратно листа и го мушна в куфарчето си. — Но за съжаление изключително въздействащи глупости. Поне за аудиторията, за която са предназначени.

— Изпратихте ли екип в Зимбабве да разбере какво точно се е случило в Кусаса? — попита Кастила.

Директорът на ЦРУ поклати глава.

— Това е изключително трудно, господин президент. Без позволение от тамошните власти, които са враждебно настроени, ще се наложи да действаме под прикритие. Но и при това положение се съмнявам, че ще открием много. Зимбабве е тежък случай. Тия селяни може да са убити от всеки — от правителствените войски до върлуващите бандити.

— По дяволите — измърмори Кастила. — Ако хората ни бъдат заловени да душат наоколо без позволение, всеки ще си помисли, че ние сме замесени в това клане и само се опитваме да прикрием следите.

— Това е проблемът, сър — съгласи се Хансън. — Но каквото и да е станало в Кусаса, едно е ясно: ръководството на Движението на Лазар използва инцидента да радикализира последователите си, да ги подготви за по-директни и насилствени акции срещу нас и съюзниците ни.