Робърт Лъдлъм: Отмъщението на Лазар

— Целта е улучена.

Вторият снайперист стреля миг по-късно. Куршумът се заби високо в гърба на Сузън Кендъл. Тя падна до своя колега, без дори да разбере какво става.

Високият зеленоок водач на групата скочи на крака. Повечето от хората му, навлекли защитни костюми, вече слизаха надолу по хълма, отнасяйки внушително количество експериментална апаратура. Той включи микрофона и докладва по закодиран сателитен канал:

— Тук е Прайм. Експериментът на терен №1 приключи. Оценка — събирането и обработката на данните вървят по план. — Очите му се спряха на двамата активисти от Движението на Лазар. — СПАРК също задействан… съгласно заповедта.

Вторник, 12 октомври

Институт за напреднали технологии „Едуард Телър“

Санта Фе, Ню Мексико

Подполковник Джонатан (Джон) Смит, доктор по медицина, се отклони от шосето при Олд Агюа Фрайа и продължи към главния вход на института. Той присви очи, заслепен от ранната утринна светлина. Вляво от него слънцето тъкмо огряваше заснежените върхове на планината Сангре де Кристо. То освети стръмните склонове, покрити с трепетлики със златистожълти листа, високи борове, елхи и дъбове. По-надолу, в подножието на планината, по-ниските борове, хвойнови дървета и избуял пелин, заобикалящи жълтеникавите тухлени стени на института, все още бяха потопени в сянка.

Някои от протестиращите, които лагеруваха край шосето, се измъкнаха от спалните си чували, за да наблюдават преминаващата кола. Неколцина размахаха написани на ръка плакати: „ПРЕСТАНЕТЕ ДА УБИВАТЕ НАУКАТА, НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИЯТА“ или „ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР“. Повечето останаха в чувалите. Не им се искаше да се излагат на сутрешния октомврийски студ. Санта Фе се намира на надморска височина седем хиляди мили и нощите тук ставаха все по-студени.

За миг Смит изпита прилив на съчувствие към протестиращите. Дори при включено отопление във взетата под наем кола усещаше студа през кафявото си кожено яке и зеленикавите панталони.

На входа униформен пазач му махна да спре. Джон свали стъклото и му подаде картата си за самоличност. На снимката се виждаше як мъж малко над четиридесетте, чиито високи скули и гладка тъмна коса му придаваха вид на надменен испански роялист. На живо обаче игривите тъмносини очи на Смит разбиваха илюзията за безцеремонност.

— Добро утро, полковник — поздрави пазачът, бивш рейнджър от пехотата, сержант на име Франк Диас. След като провери картата, се наведе и погледна през стъклото на колата да се увери, че Смит е сам. Дясната му ръка бдително стоеше над деветмилиметровия пистолет „Берета“ в кобура на хълбока му. Кобурът бе откопчан, за да може в случай на нужда да измъкне бързо беретата.

Смит повдигна вежди. Мерките за сигурност в института „Едуард Телър“ обикновено не бяха толкова строги, със сигурност не и на нивото на свръх секретните ядрени лаборатории в близкия Лос Аламос. Но президентът на САЩ Самюъл Адамс Кастила щеше да посети института след три дни. А речта му щеше да съвпадне с многолюдния анти технологичен протест. Демонстрантите пред входа тази сутрин бяха само първата вълна от хилядите, които се очакваше да пристигнат от всички краища на света. Той посочи с палец над рамото си:

— Да си виждал някой от онези хора, Франк?

— Не — отвърна Диас. — Но ги държим под око. Момчетата от администрацията са се побъркали от тоя митинг. ФБР казва, че насам се придвижвали някои наистина яки смутители на реда, от онези, които хвърлят коктейли „Молотов“ и чупят прозорци.

Смит се намръщи. Масовите протести бяха истинска съблазън за анархисти с вкус към насилието и разрушението. Генуа, Сиатъл, Канкун и десетина други градове по целия свят вече станаха свидетели на улични битки между смутители на реда с маски на лицата и полицията.

Преглътна проверката, махна за поздрав на Диас и подкара колата към паркинга. Перспективата да попадне сред безредици не го блазнеше особено. Не и когато се намираше в Ню Мексико на нещо като почивка.

Забрави, каза си Смит и се усмихна накриво. Превърни го в работна ваканция.

Като военен лекар и специалист по молекулярна биология той прекарваше повечето време в Института за медицински изследвания в областта на инфекциозните болести към армията на САЩ (АИМИИБ) във Форт Детрик, Мериленд. Пребиваването му в института „Телър“ беше временно.

Отделът за научни технологии на Пентагона го изпрати в Санта Фе да наблюдава и да докладва за работата в три от лабораториите за нанотехнологии. Изследователите от цял свят се конкурираха жестоко да изнамерят практическо и печелившо приложение на нанотехнологиите. Някои от най-способните работеха именно тук, в „Телър“, включително екип от самия институт, от „Харкорт Биосайънсис“ и „Номура Фарматек“. Смит със задоволство си помисли, че Министерството на отбраната всъщност му предоставяше възможност да обогати представите си за най-обещаващите нови технологии на века, при това му плащаше да го прави.