Робърт Лъдлъм: Отмъщението на Лазар

Работата тук бе от неговата област. Терминът нанотехнология включваше невероятно широк диапазон от значения. Основното бе създаването на изкуствени механизми във възможно най-малките размери, които човек може да си представи. Нанометърът е една милиардна част от метъра, около десет пъти по-голяма от атома. Всяко нещо с широчина десет нанометра се равнява на десет хилядни от дебелината на човешкия косъм. Нанотехнологията е конструиране на молекулярно ниво, в което участват квантовата физика, химията, биологията и суперкомпютрите.

Популяризаторите на научни открития разказваха за роботи с големината на няколко атома, които се движат из човешкото тяло и лекуват болести и вътрешни рани. Други караха читателите да си представят информационна банка с размерите на една милионна от зрънце сол, която може да побере цялото човешко познание. Или прашинки, нещо като миньори в атмосферата, които летят кротко из замърсените небеса и ги прочистват.

Смит видя достатъчно много през седмиците, които изкара в „Телър“, за да е наясно, че някои от тези на пръв поглед невероятни измишльотини бяха съвсем близо до действителността. На паркинга той промуши колата между два огромни джипа. Предните им стъкла бяха прашасали — доказателство, че учените или лаборантите, които ги притежаваха, са били в лабораториите през цялата нощ. Поклати одобрително глава. Това бяха хората, които творяха истинските чудеса, при това на диета от силно черно кафе, газирани напитки с кофеин и пакетирани сладкиши от машините за закуски.

Излезе от колата и дръпна ципа на якето, потръпвайки от хладния утринен въздух. После пое дълбоко дъх и долови слаб мирис на огньове и канабис, който вятърът донасяше откъм лагера на протестиращите. Напливът от миниванове, автобуси и автомобили на газ и електричество се увеличаваше постоянно, като потокът се отклоняваше от междущатско шосе 25 по пътя за института. Той се намръщи. Обещаното множество от хора се събираше.

За нещастие потенциално тъмната страна на нанотехнологията подхранваше въображението на активистите и съмишлениците на Движението на Лазар, които се събираха пред телената ограда. Те се ужасяваха от идеята, че маломерни механизми биха могли да проникват свободно в човешките клетки и да променят структурата на атома.

Радикални либертарианци предупреждаваха за опасността от „молекули шпиони“, кръжащи незабелязано във всяко публично или частно пространство. Налудничави конспиративни теоретици пълнеха чатрумовете в Интернет със слухове за тайни миниатюрни машини за убиване. Други се страхуваха, че излезли извън контрол наномашини ще се самовъзпроизвеждат непрестанно, ще се реят из света като безкраен парад от магьосници с летящи метли и най-накрая ще завладеят Земята и всичко на нея.

Джон Смит сви рамене. Човек не може да сложи край на подобни дивашки преувеличения по друг начин, освен с видими резултати. Веднъж хората да видят с очи непротивоестествените облаги от нанотехнологиите, страховете им щяха да изчезнат постепенно. Или така поне се надяваше. Обърна се рязко на токовете си и закрачи към главния вход на института, нетърпелив да узнае какви нови чудеса са сътворили през нощта гениите там.

На двеста метра от телената ограда Малаки Макнамара се бе разположил с кръстосани крака върху шарено индианско одеяло, постлано в сянката на хвойново дърво. Бледосините му очи бяха отворени, но той седеше тихо, без да мърда. Последователите на Движението на Лазар, насядали наблизо, бяха убедени, че мършавият загорял канадец медитира, възстановявайки духовната и физическата си енергия преди решителната битка. Пенсионираният биолог от горската служба на Британска Колумбия бе спечелил тяхното възхищение с пламенните си призиви за „незабавни действия“ за постигане целите на Движението.

„Земята умира — заявяваше той настойчиво. — Тя се дави в потопа от токсични пестициди и замърсители. Науката няма да я спаси. Технологията няма да я спаси. Те са нейни врагове, източникът на ужаса и заразата. Ние трябва да ги спрем. Сега. Не по-късно. Веднага! Докато все още е останало малко време…“

Макнамара прикри леката си усмивка при спомена за озарените лица, разпалени от неговото красноречие. Той притежаваше много по-голям талант на оратор или проповедник, отколкото си бе представял.

Наблюдаваше оживлението около себе си. Внимателно си подбра този наблюдателен пост. От него се виждаше голямата зелена брезентова палатка, разпъната като команден център от Движението на Лазар. Десетки от ръководните национални и международни активисти работела вътре неуморно на компютрите, свързани с интернет страниците му по целия свят, регистрираха новопристигналите, правеха плакати и знамена, координираха плановете за предстоящата демонстрация. Другите групи от коалицията — „Организъм против технологиите“ — клуб „Сиера“, „Първо Земята!“ и други подобни — също разполагаха със свои командни центрове из непрестанно разрастващия се бивак и Макнамара знаеше, че е на точното място в точното време.