Робърт Лъдлъм: Отмъщението на Лазар

Движението бе истинската сила в протестната акция. Останалите организации за защита на природата и против технологиите бяха дошли само на разходка, опитвайки се отчаяно да задържат своите членове и малкото им останало влияние. Все повече от техните най-запалени привърженици ги изоставяха и се присъединяваха към Движението на Лазар, привлечени от яснотата на целите му и от неговия кураж да се опълчи срещу най-мощните корпорации и правителства в света. Неотдавнашното клане на негови последователи в Зимбабве подейства като още по-притегателна сила за новите съмишленици. Снимки на клането в Кусаса бяха представени като доказателство за страха на „глобалните корпоративни управници“ и техните марионетни правителства от Движението и неговите послания.

Канадецът с кокалесто лице се поизпъна още малко.

Няколко грубовати млади мъже вървяха към зелената палатка, като с мъка си проправяха път през тълпите. Всеки носеше продълговата мъхеста торба през рамо. Движеха се с грациозността на дебнещи хищници.

Един след друг те влязоха в палатката.

— Браво, браво, браво — измърмори на себе си Макнамара. Бледите му очи светнаха. — Колко интересно.

Белият дом, Вашингтон

федерален окръг Колумбия

Изящният часовник от осемнадесети век върху една от извитите стени на Овалния кабинет отмери тихичко дванадесет часа по обед. От тъмносивото небе навън леденостуденият дъжд се изсипваше върху улиците и пръскаше високите прозорци откъм Южната морава. Каквото и да показваше календарът, първите признаци на зимата вече се усещаха в столицата.

Светлината от лампите се отразяваше от очилата за четене с дебели рамки на президента Самюел Адамс Кастила, докато прелистваше свръх секретния доклад на разузнаването с оценка за заплахите, който току-що му донесоха. По лицето му премина сянка. Погледна над голямата маса от бор, която му служеше за писалище. Гласът му бе опасно спокоен.

— Искам да съм сигурен, че ви разбирам правилно, господа. Наистина ли предлагате да отменя речта си в института „Телър“? Само три дни преди да я произнеса?

— Точно така, господин президент. Казано без заобикалки, посещението ви в Санта Фе носи неприемливо високи рискове — отговори хладнокръвно Дейвид Хансън, ново утвърденият директор на Централното разузнаване.

Миг по-късно думите му потвърди и изпълняващият длъжността директор на ФБР Робърт Зелър.

Кастила изгледа за момент двамата мъже, но вниманието му продължаваше да е приковано върху Хансън. Шефът на ЦРУ бе по-печеният от двамата, макар да приличаше повече на дребен на ръст благ колежански професор от 50-те години със задължителната папийонка, отколкото на факир в тайните действия и специалните операции.

Боб Зелър от ФБР беше свестен мъж, но много далеч от неговите познания за дълбоките подводни течения на политическите интриги във Вашингтон. Висок и широкоплещест, Зелър изглеждаше добре на телевизионния екран, но въобще не биваше да го местят от длъжността му на главен прокурор в Атланта, дори и временно, докато Белият дом търсеше човек за поста. Хубавото бе, че бившият строевак от флота и дългогодишен федерален прокурор поне съзнаваше своята безпомощност. През повечето време си държеше устата затворена и накрая подкрепяше онзи, който му се струваше най-убедителен.

Хансън бе пълна противоположност. Ако не за друго, ветерана от ЦРУ го биваше много в политическите игри. Докато в продължение на много години оглавяваше Оперативната дирекция на ЦРУ, той успя да си създаде яки връзки с членовете на комисиите по разузнаването в Камарата на представителите и в Сената. Редица влиятелни конгресмени и сенатори смятаха, че Дейвид Хансън е факир. Това му даваше голямо поле за маневриране, дори си позволяваше да възразява на президента, който току-що го бе назначил да ръководи всички дирекции в ЦРУ.

Кастила отхвърли доклада с оценката на опасностите с думите:

— В този документ виждам само предположения. Онова, което не забелязвам, са точни факти. — Той прочете на глас едно изречение: — „Прехванати разговори от неуточнен източите, но от важен характер показват, че радикални елементи сред демонстрантите в Санта Фе може би готвят насилствена акция — или срещу института «Телър», или срещу самия президент.“

Той свали очилата си за четене и вдигна очи.

— Ще ми обясниш ли за какво става дума на обикновен английски, Дейвид?