Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Ами Питър Хауел? — попита Смит. — Може да разчитам на помощта му за мисията, която ще ми възложиш в Париж?

Клайн се намръщи.

— Хауел трябва сам да се добере до там — каза той категорично. — Не мога да рискувам да компрометирам Първи секретен отдел, като уреждам пътуване за неизвестен британски агент. Освен това трябва да поддържаш версията, че работиш за Пентагона.

— Убеди ме — каза Смит. — А прикритието ми за тази екскурзия?

— Никакво прикритие — отговори Клайн. — Ще пътуваш като доктор Джонатан Смит от американския Военен институт за изследване на инфекциозните болести. Уредил съм ти временна акредитация в посолството на САЩ в Париж. При тая растяща политическа истерия — той посочи с глава към телевизионния екран, който в момента показваше как демонстрантите палят американския флаг — френското правителство не може да си позволи да работи открито с американска разузнавателна служба или с американските военни. Властите обаче са готови да приемат медицински и други експерти като „наблюдатели“. Поне докато тези експерти си вършат работата максимално дискретно. Разбира се, ако попаднеш в беда, местните власти ще отрекат, че си поканен официално.

Смит изсумтя.

— Естествено. — Той се върна до прозореца, погледна надолу към все още празната улица. После се обърна. — Имаш ли конкретни поръчения за там или се предполага, че ще душа, за да разбера какво става?

— Ето нещо конкретно — каза тихичко Клайн. Той се протегна и измъкна жълт плик от куфарчето си. — Хвърли око на това.

Смит отвори плика. В него имаше два листа — копия от свръхсекретни телеграми от парижката станция на ЦРУ до Ленгли. И двете бяха изпратени през последните два часа. В първата се докладваше за поредица шокиращи наблюдения от екип, който следеше заподозрян терорист в Курньов. Смит усети как му настръхва косата, след като прочете описанието на „сензорните кутии“, инсталирани на уличните лампи в квартала. Втората телеграма информираше за постигнат напредък в издирването на номерата на автомобилите, шофирани от онези, които бяха замесени. Той погледна към Клайн с недоумение.

— Исусе! Тия сведения са съвсем пресни. Какво правят момчетата от Ленгли по въпроса?

— Нищо.

Смит се учуди.

— Нищо?

— ЦРУ — обясни търпеливо Клайн — е твърде зает в момента да разследва себе си за злоупотреби, убийства, пране на пари, саботаж и тероризъм. Същото се отнася и за ФБР.

— Заради Бърк и Пиърсън — осъзна Смит.

— Вероятно и други — съгласи се Клайн. — Има сведения, че поне един висш служител на МИ-6 също е замесен в ТОКСИН. Шефът на техния отдел за Движението на Лазар е бил убит при автомобилна злополука преди няколко часа… Злополука, която местната полиция вече определи като подозрителна. — Той погледна към върховете на пръстите си. — Трябва да те уведомя, че службата на шерифа е открила Хал Бърк и Кит Пиърсън.

— Те също са мъртви, предполагам — каза мрачно Смит.

Клайн кимна.

— Телата им са били намерени сред останките на изгорената къща на Бърк. Предварителните изследвания показват, че те са били застреляни, преди да избухне пожарът — Клайн подсмръкна. — Честно казано, намирам всичко това за прекалено удобно. Някой си играе мръсни игрички с нас.

— Важна клечка.

— Положението не е розово, Джон — съгласи се шефът на Първи секретен отдел. — Провалът на тази незаконна операция връзва ръцете на три от най-добрите разузнавателни служби в света — точно сега, когато техните умения и усилия са много необходими. — Той бръкна в джоба на сакото си за лулата и кутията с тютюн, забеляза табелката за забрана на пушенето, поставена на видно място върху вратата, и ги пъхна обратно с намусена физиономия. — Любопитно, не мислиш ли?

Смит подсвирна лекичко.

— Смяташ, че всичко това е нагласено, нали? От онези, които са отговорни за нападенията с нанофаги?

Клайн сви рамене.

— Може би. В противен случай трябва да има някакво гадно съвпадение.

— Аз не вярвам много-много на съвпадения — каза Смит.

— Нито пък аз. — Високият и строен шеф на Първи секретен отдел се изправи, — което означава, че се намираме пред много опасен враг, Джон. С огромни ресурси и безмилостен в желанието си да използва цялата сила, с която разполага. И още по-лошо — добави той, — враг, чиято идентичност ни е изцяло непозната. Което означава, че не разполагаме с начин да разберем целите му или да се защитим срещу него.

Смит кимна, чувствайки се като попарен от предупреждението на Клайн. Той отново се върна до прозореца и погледна тихите улици на столицата. Каква ли бе целта на двете нападения с нанофаги в Санта Фе и Париж? Без съмнение да бъдат избити десетки хиляди невинни хора, но имаше много по-лесни — и по-евтини — начини за постигане на масово убийство в подобни мащаби. Наномеханизмите, използвани на двете места, бяха плод на свръхмодерно биоинженерство и производствена технология. Тяхното създаване струваше десетки милиони, дори стотици милиони долари.