Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Той спря до група инженери и учени в бели престилки, които наблюдаваха трескаво северния хоризонт.

— Скоро — каза един от тях, поглеждайки часовника си. Той се обърна, за да провери позицията на слънцето и присви очи, заслепен от светлината. — Соларната енергийна система на самолета функционира перфектно. В момента слънчевите панели са завършили цикъла си и са в положение на покой.

— Ето го! — възкликна развълнувано друг член на групата, сочейки на север.

Тънка тъмна линия, отначало едва доловима на фона на ясното синьо небе, се очерта изведнъж, след което започна да се уголемява, докато самолетът се снижаваше към пистата.

Джинииро Номура наблюдаваше съсредоточено как необикновеният летателен апарат, наречен „Танатос“ от създателите си, доближаваше. Беше огромен самолет без фюзелаж и опашка, но с единично крило, по-голямо от крилата на „Боинг“-747. Четиринадесет малки перки, заострени и от двете страни по цялата дължина на гигантското крило, се въртяха почти безшумно. Самолетът се носеше във въздуха с по-малко от четиридесет и пет километра в час. Докато апаратът се накланяше леко, изравнявайки се с пистата, шестдесетте хиляди соларни панела върху ефирно тънката горна повърхност заблестяха силно на слънцето.

Зад него самолетната стълба скърцаше меко върху настилката. Номура стоеше, без да мърда, и наблюдаваше как огромната машина продължава да се снижава, преди да кацне. За първи път си припомни чертежите и инженерните проекти, които някога бе разглеждал.

Конструиран по модел на първите апарати, използвани от НАСА, „Танатос“ представляваше свръхлек самолет, изработен от сложна сплав, поглъщаща радиовълните — въглеродни фибри, епоксиден графит, високотехнологични пластмаси и покритие от „Кевлар и Номекс“. Дори изцяло натоварен, той тежеше по-малко от един тон. Можеше да достига височина от тридесет хиляди метра и да стои във въздуха на собствена енергия в продължение на седмици и месеци, прелитайки над цели континенти и океани. Пет аеродинамични кутии под крилата носеха компютърните контролни системи, апаратурата за данни, резервоарите с гориво за нощните полети и приспособленията за закачване на цилиндрите със зловещото съдържание.

НАСА беше нарекла своя пробен прототип „Хелиос“ на древногръцкия бог на слънцето. Беше подходящо име за апарат, предназначен да се рее във висините, задвижван от слънчева енергия. Джинииро се намръщи. По същия начин „Танатос“, персонифицираният от гърците образ на смъртта, бе идеалното име за този летателен апарат, като се имаше предвид неговото предназначение.

— Красив ли е? — прозвуча до болка познат глас в ухото му. — Толкова голям. И същевременно деликатен… грациозен… ефирен като перце. Не може да не ти направи впечатление, че „Танатос“ е по-скоро като облак, носен от дъха на боговете, отколкото творение на човешкия животински вид.

Джинииро поклати глава.

— Така е. По свой начин този апарат е красив. — Обърна се с лице към мъжа, който стоеше зад него. — Но твоите зли намерения го загрозяват, както развалят всичко, до което се докоснеш… Лазаре.

— Ласкаеш ме, като ме наричал така… татко — отговори Хидео Номура с лека усмивка. — Всичко, което правя, е предназначено за постигане на нашите общи цели, споделени мечти.

Възрастният мъж поклати бързо глава.

— Нашите цели не са еднакви. Моите съмишленици и аз искахме да възстановим и да възродим Земята, да спасим този опустошен свят от опасностите, които крие безконтролният научен прогрес. Под наше ръководство Движението се бе посветило на живота, а не на смъртта.

— Но ти и приятелите ти допуснахте една фундаментална грешка, татко — каза спокойно Хидео. — Вие не разбрахте естеството на кризата, пред която е изправен светът. Науката и технологията не заплашват оцеляването на Земята. Те са само инструменти, средствата за постигане на необходимата цел. Инструменти за хора като мен, които притежават кураж и ясна визия как да се възползват от тях.

— Като оръжия за масови убийства! — кресна Джинииро. — При цялото благородство на думите ти не си нищо друго, освен убиец!

Хидео запази хладнокръвие.

— Ще направя онова, което трябва, татко. В сегашния си вид човешкият род е истинският враг, истинската заплаха за света, който ние двамата обичаме. — Той сви рамене. — Дълбоко в сърцето си знаеш, че съм прав. Представи си седем милиарда алчни, ненаситни, грабливи животни, които бродят из тази малка, крехка планета. Те са толкова опасни за Земята, колкото ракът за организма. Светът не може да издържи на подобно бреме. Затова подобно на мутиращ рак най-гнилата част от човечеството трябва да бъде унищожена, независимо колко болезнена и неприятна е тази задача…