Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Англичанинът направи гримаса, обмисляйки възможностите. Колко знаеше Хауел? Какво бе докладвал на Саутгейт? Ако операцията ТОКСИН наистина се бе издънила, каква правдоподобна версия щеше да изложи, за да прикрие връзката си с Бърк?

Дълбоко замислен, Лейдъм натисна здраво педала на газта, за да изпревари тежък камион, който се клатушкаше пред него. Ягуарът форсира и се размина на косъм с колите от отсрещното движение. Шофьорът на камиона светна с фаровете, за да изрази раздразнението си, а после се наведе напред и натисна клаксона. Проглушителният звук прокънтя по цялата магистрала, а ехото го върна обратно откъм околните планини.

Лейдъм пренебрегна гневните жестове и се съсредоточи към това да стигне до Лондон колкото може по-бързо.

С малко късмет той можеше да се измъкне сух от кашата. Ако не, щеше да опита да сключи сделка — да продаде информация за ТОКСИН срещу обещание, че няма да го накажат.

Внезапно ягуарът изтрещя и се разклати от серия малки експлозии. Предната дясна гума гръмна и стана на парчета. Късове гума и метал се разхвърчаха и паднаха върху пътната настилка. Върху капака и предното стъкло се изсипа дъжд от искри. Колата сви рязко надясно.

Ругаейки високо, Лейдъм стисна здраво волана с двете си ръце и го завъртя бързо надясно в опит да поеме отново контрола. Никаква реакция. Същата серия малки експлозии, които спукаха гумата, бяха разрушили системата за управление. Той изкрещя неистово и продължи отчаяно да върти безполезния вече волан.

Изцяло неконтролируема, колата се стрелна напряко на магистралата с висока скорост, после се преобърна и се претърколи няколко пъти през настилката. След неколкостотин метра ягуарът най-после спря, но сега представляваше купчина изпочупен метал и смачкана пластмаса. По-малко от секунда по-късно друг експлозив избухна и запали резервоара с горивото, превръщайки автомобила в горяща гробница.

Камионът мина покрай горящите останки, без да спре. Той продължи по завиващата на югоизток магистрала М40 към Лондон и неговите пълни с народ улици. В кабината шофьорът, мъж на средна възраст със славянски черти, пусна дистанционното управление обратно в торбата в краката си. После се облегна назад доволен от резултата от свършената тази сутрин работа. Лазар също щеше да е доволен.

Вашингтон, окръг Колумбия

Подполковник Джонатан Смит погледна надолу към „Кей Стрийт“ от прозореца на стаята си на осмия етаж в „Хилтън“. Зазоряваше се и първите лъчи на слънцето вече гонеха тъмнината от вашингтонските улици. Микробуси с вестници и камиони за доставки бучаха из празните авенюта, нарушавайки тишината на ранното неделно утро.

Някой почука на вратата. Той се отдалечи от прозореца и пресече стаята с няколко бързи крачки. Дискретен поглед през шпионката показа познатото бледо лице с дълъг нос на Фред Клайн.

— Радвам се да те видя, полковник — каза шефът на Първи секретен отдел веднага след като влезе вътре и вратата бе затворена и заключена.

Той огледа стаята и забеляза, че леглото не е използвано, а телевизорът е включен без звук на новинарски канал. На екрана вървяха кадри от военния и полицейски кордон, разположен около Курньов. Огромни тълпи французи се събираха зад барикадата, викаха и скандираха. Плакати и табели обвиняваха ле-з-америкен и техните „арм диаболик“ — сатанински оръжия — за бедствието, при което по последни данни беше отнет животът на поне двадесет хиляди жители на предградието.

Клайн повдигна едната си вежда.

— Все още си превъзбуден и не можеш да заспиш, а?

Смит се подсмихна.

— Ще спя в самолета, Фред.

— О? Да не би да планираш пътуване? — попита Клайн.

Смит сви рамене.

— Не е ли така?

Фред се ухили. Хвърли куфарчето си на леглото и седна в единия ъгъл.

— Всъщност си съвсем прав, Джон — призна той. — Искам да заминеш за Париж.

— Кога?

— В мига, в който те откарам на „Дълес“ — отговори Клайн. — Самолет на „Луфтханза“ излита за „Шарл дьо Гол“ към десет. Билетът и документите ти са в моето куфарче. — Той посочи към превръзката около лявата ръка на Смит.

— Тази рана от нож има ли опасност да ти създаде неприятности?

— Няма да е лошо да ми направят няколко шева и да взимам антибиотици за всеки случай.

— Ще го уредя — обеща Клайн и си погледна часовника. — Ще пратя лекар да те чака на летището преди полета. Дискретен е и ни е вършил услуги в миналото.