Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Бих искал да ти отговоря, Сам — каза Клайн. — Но не мога. Нищо, до което Смит се е добрал до този момент, не доказва, че е замесен. — Той се поколеба. — Бих казал, че по мое мнение Бърк и Катрин Пиърсън не биха могли да организират сами операция като ТОКСИН. Най-малкото, защото е твърде скъпа. Колкото и малко факти да знаем, едно е сигурно, става дума за милиони долари. А никой от тях не е в състояние да източи тайни фондове в такъв размер.

— Тоя тип Бърк беше един от най-близките хора на Хансън, нали? — попита строго президентът. — По времето, когато ръководеше Оперативния отдел на ЦРУ?

— Да — призна Клайн. — Но аз не бих прибързвал със заключенията. Финансовият контрол над ЦРУ е много строг. Не виждам как някой от Управлението може да отклони толкова много федерални пари, без да остави следи с дължина поне километър. Да бърникаш из компютърната система е едно. Да се измъкнеш от ревизорите — съвсем друго.

— Да, може би парите са дошли от другаде — предположи Кастила. После се намръщи. — Ти нали чу какво друго е смятал Джинииро Номура — че корпорациите и други разузнавателни служби, освен ЦРУ преследват Движението на Лазар. Може да е бил прав.

— Възможно е — съгласи се Клайн. — Има и още едно парченце от пъзела, което трябва да открием. Прегледах набързо последните операции, в които е участвал Бърк. Една от тях смърди като гангренясал пръст. Преди да оглави групата, отговаряща за Движението на Лазар, Хал Бърк е ръководел екипа, издирващ Джинииро Номура.

— О, по дяволите — измърмори Кастила. — Възложи ли сме на лисицата да пази пилето, без дори да знаем…

— Страхувам се, че е така — каза тихо Клайн. — Но онова, което не мога да проумея, е връзката между освобождаването на нанофагите в Санта Фе и вероятно в Париж и тази операция ТОКСИН. Ако Бърк, Пиърсън и други се опитват да унищожат Движението на Лазар, защо ще организират кланета с такива мащаби, които само ще укрепят авторитета му? И откъде са се сдобили с подобни ултрамодерни нанотехнологични оръжия?

— Пълна загадка — съгласи се президентът. Той прокара пръстите на едната си ръка през рошавата си коса, опитвайки се да я приглади. — Това е една ужасна каша. А сега научавам, че не мога да разчитам дори на ЦРУ и ФБР да открият истината. По дяволите. Явно ще трябва да извия ръцете на Хансън, висшите му помощници и всички висши служители от Бюрото, преди да е изтекла информация за нелегална война срещу Движението. Защото това ще стане рано или късно. — Той въздъхна. — А когато се разчуе, бурята в Конгреса и в медиите ще направи скандала „Иран — контри“ да изглежда като буря в чаша вода.

— Все още разполагаш с Първи секретен отдел — напомни му Клайн.

— Знам това — отвърна Кастила. — И аз разчитам на теб и на хората ти, Фред. Трябва да се разчовъркате и да намерите отговорите, от които се нуждая.

— Ще се постараем, Сам — увери го другият мъж. — Ще направим всичко възможно.

Планината Чилтърн, Англия

Трафикът в ранното неделно утро беше слаб на магистрала М40, свързваща Лондон с Оксфорд. Сребристият ягуар на Оливър Лейдъм се носеше с висока скорост покрай зелени планини, малки селища с нормандски сивокаменни църкви, девствени зелени гори и обгърнати от мъгли долини. Но жилавият и с хлътнали бузи англичанин не обръщаше никакво внимание на природната красота. Шефът на отдела за наблюдение на Движението на Лазар в МИ-6 бе съсредоточил вниманието си върху новините, които бълваше радиото в колата му.

„Първоначалните съобщения от френското правителство, изглежда, потвърждават връзката между смъртните случаи в Курньов и онези пред американския изследователски институт в Ню Мексико — четеше водещият по Би Би Си със сериозен глас, какъвто обикновено се използваше за важни международни събития. — Говори се, че десетки хиляди жители от предградията на Париж бягат панически и са задръстили авенютата и шосетата, водещи извън града. Армейски части и сили за сигурност са разположени, за да държат под контрол евакуирането и да гарантират реда и спазването на законите…“

Лейдъм се протегна и изключи радиото, неприятно изненадан да узнае, че ръцете му треперят леко. Той тъкмо бе заспал във вилата си извън Оксфорд, когато му се обадиха от щаба на МИ-6. После се сблъска с поредица неудачи. Първо, не успя да се свърже с Хал Бърк, за да разбере какво става в Париж. Точно когато операцията ТОКСИН бе започнала да се разпаря по шевовете, американецът изчезна от полезрението му. После дойде ужасното разкритие, че неговият шеф сър Гарет Саутгейт е внедрил свой агент, Питър Хауел, в Движението на Лазар без знанието на Лейдъм. Това само по себе си бе достатъчно неприятно. А сега шефът на МИ-6 му задаваше неудобни въпроси за Иън Макрей и останалите, които Лейдъм наемаше понякога за различни мисии.