Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Много добре — каза той доволно.

После се обърна към мониторите, за да следи данните, изпращани от Париж.

Париж

Лидерът на наблюдателния екип Вилем Линден прехвърляше бързо кадър след кадър върху огромния монитор, разглеждайки телевизионните образи, предавани от сензорните прибори, закачени на уличните лампи из Курньов. Кадрите бяха почти идентични. Всеки показваше дълги участъци от тротоари и авенюта, покрити с малки тъжни наглед купчини дрехи, изцапани от слуз, и побелели кости. На снимките от няколко камери, разположени около периметъра на поразения район, се виждаха изпочупени полицейски коли, пожарни и линейки — повечето с работещи двигатели и все още включени сигнални лампи на покривите. Първите екипи за спешна помощ, които веднага отговориха на неистовите телефонни обаждания, попаднаха точно в облака от нанофаги и умряха заедно с онези, на които се притекоха на помощ.

Линден заговори в микрофона, докладвайки на далечния Център.

— По всичко изглежда, че няма оцелели сред хората навън.

— Това е отлична новина — заяви мъжът, наречен Лазар, а гласът му бе леко деформиран. — А самите нанофаги?

— Един момент — каза Линден. Той въведе серия от кодове чрез клавиатурата пред него. Телевизионните кадри изчезнаха от екрана и на тяхно място се появиха поредица от графики за всяко от монтираните сензорни устройства.

Във всички сиви кутии имаше въздушен колектор, в който се събираха проби от нанофагите, показателни за тяхното състояние. Докато белокосият мъж разглеждаше графиките, изведнъж линиите се изправиха. — Току-що се активираха саморазрушителните механизми — докладва той.

Сферичните полупроводникови обвивки на всеки нанофаг от трети стадий съдържаха саморазрушаващ се механизъм, който се задействаше в определено време и раздробяваше работното ядро — химическите заряди, които прекъсваха пептидните връзки. При детонирането си тези миниатюрни бомби изпускаха малко количество интензивна топлина. Инфрачервени детектори във въздушните колектори улавяха топлината.

Линден видя как линиите от всички графики спаднаха на нула.

— Саморазрушаването на нанофагите приключи — каза той.

— Добре — отвърна Лазар. — Продължете с последния етап на експеримент три.

— Разбрано — потвърди Линден. Той въведе нова поредица команди на клавиатурата. Светещи червени букви се появиха на екрана. — Зарядите активирани.

На разстояние няколко километра в северна и в източна посока запалителните заряди, прикачени към основата на сивите сензорни кутии, се взривиха. Ослепително бели пламъци изригнаха като фонтани високо във въздуха, след като пълнителите с бял фосфор на всеки заряд се подпалиха. За милисекунди температурата на пламъците достигна до пет хиляди градуса по Фаренхайт — изпепелявайки всеки от елементите на сензорните кутии, а стопеният метал и пластмаса се смесиха неизбежно със стопения метал и желязо на уличните лампи. След като пламъците и пушекът се разнесоха, не бяха останали никакви видими следи от уредите, камерите и комуникационната апаратура, монтирани, за да документират клането в Курньов.

Белият дом

Настоятелното писукане на телефона събуди президента Сам Кастила от неспокойния му, изпълнен с кошмари сън. Той се протегна за очилата, сложи си ги и видя, че е четири и половина сутринта. Небето над жилищната част на Белия дом беше все още тъмно, без никакви признаци за наближаващото зазоряване. Той грабна телефона.

— Кастила слуша.

— Съжалявам, че ви събудих, господин президент — каза Емили Пауъл-Хил. Неговата съветничка по въпросите на националната сигурност звучеше неспокойно и тъжно едновременно. — Но край Париж се случва нещо, за което трябва да знаете. По ефира вече вървят първите новини — Си Ен Ен, „Фокс“ и Би Би Си съобщават едни и същи факти.

Кастила се изправи и седна в леглото. Инстинктивно погледна извинително вляво заради ранното събуждане, преди да се сети, че жена му Каси бе заминала на поредната обиколка на добра воля, този път в Азия. Усета остър пристъп на самота, но веднага пропъди тъгата, която го връхлетя. Задълженията на президентския пост са неумолими, помисли си той. Невъзможно е да ги пренебрегнеш или да избягаш от тях. Просто трябва да служиш, за да оправдаеш доверието, което хората са ти гласували. Между другите неща това означаваше също да се примириш с периодичните отсъствия на жената, която обичаш.