Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Нещо? — попита Линден.

Младият мъж поклати глава.

— Все още нищо. Парижките оператори на службите за спешна помощ получиха няколко обаждания от района, но още не могат да разберат какво става.

Линден кимна. Той и неговият екип бяха информирани за ефекта от нанофагите от трети стадий и знаеха, че първо се поразяват меките тъкани на устата и езика. Отново включи микрофона.

— Засега всичко е наред — уведоми той Нънс. — Властите още спят.

С кафяви очи, тъмнокестенява коса, все още стройна и красива, Нурия Бесегир стисна здраво петгодишната си дъщеричка Таса за ръката и задърпа момиченцето да пресекат улицата по-бързо. Тя знаеше, че дъщеря й е любопитна и лесно се разсейва. Таса бе в състояние да застане насред платното на пътя, привлечена например от някой графит върху околна сграда. Вярно, че не минаваха много коли в Курньов в този час, но и малкото шофьори въобще не спазваха правилата за движение и не им пукаше за безопасността на пешеходците. В този квартал на беззаконието, който французите наричаха Зоната, често се случваше някоя кола да прегази човек и след това да изчезне.

Друга причина, поради която Нурия се стремеше да се движат бързо, бе да не привлича вниманието на мъжете пешеходци, които се мотаеха из мръсните улици и сенчестите алеи. Преди шест месеца съпругът й се върна в родината си Алжир по „семейни дела“. И сега бе мъртъв, убит при сблъсъци между алжирските сили за сигурност и ислямските бунтовници, които често се надигаха срещу авторитарното правителство в страната. Тя научи за смъртта му преди няколко седмици и все още не знаеше коя от двете враждуващи помежду си фракции го е убила.

Така че Нурия Бесегир беше вдовица, а като вдовица, родена във Франция, имаше право на малка социална помощ от френското правителство. В очите на крадците, мошениците и бандитите, в чиито ръце бе „Сите де Катр Мил“, тази малка седмична помощ я правеше привлекателна стока. Всеки от тях с радост би й предложил „защита“ срещу възможността да ползва тялото и парите й.

Присви устни от отвращение при тази мисъл. Аллах само знаеше, че мъртвият й съпруг не беше стока, но въпреки това тя предпочиташе да умре, отколкото да бъде използвана и ограбвана от човешки паразити, които я ужасяваха. Затова Нурия се движеше бързо винаги когато бе извън малкия си апартамент, независимо къде отиваше. Освен това никога не вдигаше очи от земята, докато вървеше. Двете с дъщеря си носеха хиджаб — свободна дреха до земята, и имаха забрадки, от които личеше, че са почтени мюсюлманки.

— Мамо, виж — възкликна Таса, сочейки към синьото небе над тях. Малкото момиче беше развълнувано и запленено. — Огромна птица. Виж огромната птица, която лети над нас. Толкова е голяма! Дали е кондор? Или може би птицата от приказките? Как ли щеше да се зарадва татко, ако можеше да я види!

Притеснена, Нурия дръпна рязко дъщеря си. Последното нещо, от което се нуждаеха в този момент, бе да се набиват на очи. Тя продължи да върви бързо, като стискаше китката на Таса и я дърпаше към тротоара. Беше твърде късно.

Пиян мъж с набола брада и кожа с белези от акне изскочи от близката пресечка и препечи пътя им. Нурия смръщи нос от отровната смрад на долнопробен алкохол и немита плът. След като хвърли умоляващ поглед към клатушкащата се развалина, тя сведе очи и се опита да задмине мъжа.

Той се доближи още повече и я принуди да отстъпи назад. Пияният, чиито очи се бяха изцъклили, се закашля и плю, след което изохка и издаде дълбоко гърлено стенание, което приличаше повече на кучешко давене.

Отвратена, Нурия се намръщи и отстъпи още по-назад, дърпайки Таса. Заболя я от факта, че хубавата й дъщеричка бе свидетел на такава мръсотия, деградация и поквара. Как бе възможно този кретен да се напие толкова, че да не може да говори! Тя извърна очи от гледката, чудейки се какво да направи, за да се отърве от този смрадлив нахалник. Дали да не грабне Таса в ръце и бързо да пресече обратно улицата? Или това щеше да привлече още повече внимание?

— Мамо — прошепна дъщеря й. — Нещо ужасно се случва с този човек. Виж. Целият кърви.

Нурия погледна и видя с ужас, че Таса бе права. Пияният бе паднал пред нея върху ръцете и коленете си. По тротоара се стичаше кръв, която течеше от устата му и от ужасяващите рани, разпространяващи се по ръцете и краката му. Ленти плът се белеха от лицето му и падаха на земята, превръщайки се в кървава прозрачна слуз. Той отново изстена и затрепери от агонията, която съпровождаше разпадането на тялото му.