Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Едрият мъж на име Търс не каза нищо първоначално. Вместо това се протегна и вдигна от пода пистолета й.

Мушна го в един от джобовете на черното си яке и после се обърна към офицера от ЦРУ.

— Сега ми подайте вашето оръжие, господин Бърк — каза той спокойно. — Ако обичате.

Хал примигна от изненада.

— Какво?

— Дайте ми оръжието си — повтори Търс. После доближи до Бърк, извисявайки се над него като гигант. — Ще е… по-безопасно… за всички ни.

— Защо?

Зеленоокият мъж посочи с глава към полупразната бутилка „Джим Бийм“ върху бюрото.

— Защото сте пийнали повечко, отколкото е разумно, господин Бърк, и аз не се доверявам нито на преценките ви, нито на вашите рефлекси в този момент. Можете да кротувате. Моите хора са поели нещата в свои ръце.

В далечината проехтяха още изстрели, този път от по-далеч.

За части от секундата Бърк гледаше в пълно недоумение едрия мъжага. Очите му се присвиха гневно. Но после се подчини и подаде беретата на Търс с кисела физиономия.

Кит Пиърсън усети как от плещите й падна част от огромното напрежение. Тя издиша тежко. Какъвто и да беше, лидерът на оперативната група ТОКСИН със сигурност не бе глупак. Постъпи здравомислещо, като разоръжи веднага Бърк. Той също така можеше да й бъде от полза за разрешаването на тази странна взривоопасна ситуация. Тя се наведе напред.

— Вижте, нека се опитаме да изясним това недоразумение — каза тя спокойно. — Първо, никой от ФБР не е идвал с мен, а ако го е направил, е станало без мое знание и без разрешение…

— Тихо, госпожо Пиърсън — сопна й се грубо зеленоокият мъж. — Изобщо не ми пука как и защо са ви проследили. Вашите мотиви, компетентност или некадърност са без значение.

Кит Пиърсън се вторачи в него, съзнавайки изведнъж, че е в много по-голяма опасност, отколкото преди това.

Край Париж

Двата безпилотни летателни апарата се носеха на около деветстотин метра височина, а двигателите им бръмчаха тихичко. Отдолу гори, пътища и селища се появяваха и после изчезваха в утринната мъгла. Слънцето, което изгряваше на изток над дълбоките виещи се долини на Сена и Марна, беше като огромно кълбо червеникав пламък, което се очертаваше ясно на фона на разнасящата се сивкава мъгла.

Близо до Париж пейзажът започваше да се променя, като ставаше по-претрупан. Древните селища, заобиколени от гори и ферми, отстъпиха място на по-големи и по-модерни предградия, очертани от пресичащи се магистрали и железопътни линии. Отпред се появиха високи жилищни сгради, които стърчаха на неравни разстояния и образуваха огромна дъга около центъра на града.

Високо над двата самолета роботи се виждаха дълги бели паралелни линии — следите от ледени кристали в чистия и студен въздух, оставени от по-големите пътнически самолети. Безпилотните апарати доближаваха летателните маршрути от и към летищата „Бурже“ и „Шарл дьо Гол“. При миниатюрните им размери опасността да бъдат засечени от радарите бе нищожна, но онези, които ги направляваха, не искаха да поемат никакви рискове. Съгласно предварително програмираните данни двата шпионски самолета се снижиха на сто и петдесет метра и намалиха скоростта до сто и петдесет километра в час.

Помещение за експерименти на терен във вътрешността на Центъра

Помещението за опити в Центъра бе разположено във вътрешността на комплекса и обезопасено зад няколко заключени врати. До него имаха достъп само хора със специални пропуски. Вътре в затъмнената камера неколцина учени и лаборанти седяха пред огромни конзоли и непрекъснато наблюдаваха образите и данните, идващи от Париж — както от сензорите, монтирани на различни места, така и от борда на двата безпилотни летателни апарата. Непрекъснато постъпваха сведения за промените в посоката и скоростта на вятъра, влажността и налягането. Два огромни екрана показваха терена пред и под двата апарата. Цифри в долния десен ъгъл на всеки от дисплеите отчитаха данните в обхвата на обектите и от време на време пресвяткаха, когато програмата внимателно изчисляваше пренасочването на самолетите роботи към целта. Персоналът в контролното помещение бе на крака и наблюдаваше с растящо напрежение и вълнение как цифрите започната да се сменят с постоянно темпо, доближавайки все по-бързо нулевите параметри.

0,4 км, 0,3 км, 0,15 км… просветваха в червено цифрите върху двата екрана. Изведнъж програмата за насочване предаде кодиран радиосигнал чрез комуникационния сателит над Земята до безпилотните самолети, които се носеха в небето на север от Париж.