Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Смит кимна. Никак не му допадна идеята, но приятелят му бе прав. При конкретната обстановка всяко отлагане, независимо по каква причина — дори да бъде оказана помощ на ранен приятел, — щеше да е фатално. Бяха в толкова неравностойно положение, че единственият им шанс да се измъкнат бе, като влязат в бой с онези, които се изпречеха на пътя им.

Държейки в лявата си ръка празния пълнител, а в дясната — автомата, той се надигна бавно на едно коляно, подготвяйки се да побегне през разнебитената ограда към откритото пространство зад нея. До него Питър направи същото.

Нова серия изстрели от автоматично оръжие напосоки прогърмя зад тях. После утихна и остана само тишина.

— Да тръгваме — изсъска Питър. — Приготви се. Заеми позиция. Сега!

И двамата метнаха празните пълнители с максимална сила, запращайки ги във въздуха вдясно от себе си. Пълнителите паднаха с дрънчене, което прозвуча неочаквано силно в нощната тишина.

На мига Смит скочи и побягна напред. Той се метна през изпочупената метална ограда, претърколи се и отново скочи на крака. Питър направи същото на няколко метра от него.

Смит дочу викове на изненада точно зад тях вдясно, но врагът ги забеляза твърде късно. Все още тичайки с всички сили, двамата с Питър изкачиха полегатия хълм до върха и после се спуснаха надолу към плитката падина.

Смит се обърна надясно, държейки с двете си ръце автомата, и започна да търси нападателите в бледозелената приглушена светлина, която му осигуряваха очилата за нощно виждане. Ето там! Забеляза очертанията на фигура, която се размърда зад надвисналите клони на една бреза на по-малко от десет метра пред него. Беше залегнал по корем мъж, който надничаше през хребета, опитвайки се едновременно с това да се обърне и да насочи към тях оръжието си, автомат „Узи“.

Реагирайки мигновено, Джон се прицели и натисна спусъка, изпращайки деветмилиметрови куршуми срещу врага. И трите удариха в целта, а от силата на експлозията мъжът политна назад и се блъсна в белия като тебешир ствол на брезата.

Продължиха да се придвижват, следвайки очертанията на плитката падина, която завиваше на североизток, разделяйки се в движение, за да не може някой единичен изстрел да ги покоси едновременно.

Склонът от тази страна бе обрасъл с брези, ниски борове и храсти, редуващи се с малки голи поляни. Объркани от неочакваната стрелба, четиримата наемници, разположени като „викачи на лов“, за да ги приклещят в засада, стреляха отчаяно напосоки, обсипвайки с куршуми обратната страна на хълма. Куршумите рикошираха от дърветата високо над главите им и бръмчаха като пчели.

Смит навлезе внимателно в малко сечище и долови леко движение с ъгълчето на окото си. Обърна се и забеляза тъмната цев на автомат М16, която се подаваше иззад обвито в лози дърво. Тя сочеше към него. Хвърли се на земята в мига, в който нападателят натисна спусъка. Един 5,56-милиметров куршум близна лявото му рамо, оставяйки кървава драскотина върху кожата му. Още два куршума изораха дълги бразди по земята близо до него.

Джон се претърколи, опитвайки се отчаяно да разконцентрира стрелеца. Последваха нови изстрели и още куршуми се забиха в земята на сантиметри от главата му. Продължавайки да се движи, той се оглеждаше за някакво прикритие — каквото и да е то — наблизо. Не видя нищо. Беше заклещен на открито.

В този миг зад гърба му се появи Питър и откри огън, обсипвайки методично с куршуми дърветата с премерени изстрели. Парчета кора и разкъсани лози се разхвърчаха във въздуха. Скритият стрелец извика веднъж пронизително и после се възцари тишина.

— Добре ли си, Джон? — попита тихичко Питър.

Смит опипа тялото си. Раната на рамото му кървеше и той знаеше, че не след дълго ще усети адска болка, но по чудо се отърва само с нея.

— Добре съм — докладва той, все още дишайки тежко, докато се съвземаше от преживяния ужас. Това, че излезе на сечището, бе голяма грешка, осъзна той — грешка, каквато правеха само новобранците по време на учения. Той поклати глава, ядосан на себе си за елементарния пропуск.

— Тогава провери дали копелето е наистина мъртво. Ще те прикривам — подкани го Питър. — Само че бързо.

— Вече съм там — отвърна му Смит, скочи на крака и се измъкна от откритото пространство, заобикаляйки през растителността, за да стигне до дърветата откъм дясната страна и да излезе от линията на огъня на англичанина. Промъкна се внимателно през висок храст и видя тяло с лице към земята. Автоматът М16 лежеше на няколко стъпки встрани от трупа.