Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Курньов

Все повече и повече хора изпълваха мръсните и разбити улици в Курньов. Някои бързаха към метрото на път за работа. Повечето бяха жени с кошници и пазарски чанти — майки, съпруги и баби, тръгнали на пазар за ежедневната дажба храна. Имаше и цели семейства, запътили се към зелените площи и парковете на север от предградието. Неделната утрин бе една от редките възможности родителите да изведат децата си на въздух далеч от гъмжащите от престъпници и надраскани с графити улици и алеи, от препълнените с купчини смет пространства между жилищните сгради на „Сите де Катр Мил“, Крадците, бандитите, сводниците, пласьорите на наркотици и наркоманите още спяха, барикадирани в панелните си апартаменти, предоставени им от френската държава.

Двата безпилотни апарата, които сега летяха паралелно, отново се извисиха малко над триста километра. Все още движейки се със скорост сто и петдесет километра в час, те преминаха над широко авеню и навлязоха в пространството над Курньов. На борда на единия, а после и на другия контролните превключватели се завъртяха и двойката метални контейнери увиснаха под крилете. Със зловещо свистене те започнаха да изпразват невидимото си съдържание.

Стотици милиарди нанофаги от трети стадий надвиснаха като пелена над Курньов и се спуснаха бавно от небето като невидим облак на смъртта за предстоящата касапница. Неизброими количества закръжаха около хилядите неподозиращи нищо хора, които ги поемаха, без да забележат, вкарвайки ги в дробовете си с всяко вдишване. Десетки милиарди от микроскопичните фаги бяха засмукани от вентилационните системи на сградите и разпространени през шахтите до всеки апартамент на всеки етаж. След като фагите се намереха вътре в сградите, въздушните течения ги разпращаха във всяка стая и те попадаха у онези, които спяха или дремеха, опиянени от наркотици, или гледаха телевизия.

Повечето от фагите останаха инертни, запазвайки ограничената си енергия. Те се разпространяваха в кръвта и тъканите на онези, които бяха заразили, и изчакваха сигнала за активиране. Подобно на наномеханизмите от втория стадий, използвани пред института „Телър“, приблизително един на всеки сто хиляди беше контролиран фаг — по-голяма силиконова сфера, изпълнена с най-различни биометрични сензори. Техните енергийни заряди веднага се задействаха. Фагите тръгваха из тялото на реципиента, издирвайки следи от някое от десетките зададени предварително състояния, болести, алергии и синдроми. Още при първия положителен сигнал, уловен от някой сензор, се изстрелваше поток от молекули, които даваха заповед на по-малките фаги убийци да извършат разрушителната си мисия.

На няколко километра югозападно от Курньов шестчленният наблюдателен екип се бе разположил на таваните на постройка в центъра на парижкия район Маре. Късовълнови радиоантени бяха осеяли стръмния керемиден покрив над тях, долавяйки всяко късче информация, достигащо откъм сензорите и камерите, монтирани в района на нападение с нанофаги. От там данните се пренасяха в информационните банки на компютърната мрежа, където се съхраняваха и анализираха и препредаваха чрез кодирани сигнали до Центъра чрез сателитна връзка. За да се съхрани честотата на предавателите и да се опази оперативната сигурност, само най-важната информация се изпращаше в реално време.

Белокосият мъж на име Линден надничаше през рамото на един от хората си и наблюдаваше данните, прииждащи в машините. Линден внимаваше да не гледа прекалено много телевизионните монитори, които показваха кадри от улиците в „Сите де Катр Мил“. Нека учените се наслаждават на собствената си работа, мислеше си той мрачно. На него му предстояха други задачи. Вниманието му бе насочено към друг екран, който предаваше картина на двата безпилотни летателни апарата. Роботите бяха изминали вече своите орбити до Курньов и сега летяха на изток, следвайки приблизително линията на канала Орк.

Той включи микрофона на слушалките си на честотите на Нънс, който се намираше на мястото на изстрелването близо до Мо.

— Експериментът на терен три е в ход. Данните се събират навреме. Вашите безпилотни апарати следват програмирания курс и скорост. Експериментът приключва след около двадесет минути.

— Някакви признаци за засичане? — попита третият член на групата „Хораций“.

Линден погледна към Витор Абрантиш. Младият португалец бе натоварен да следи честотите на полицията, пожарната, бърза помощ и пътната полиция. Компютри, настроени да засичат ключови думи, му помагаха за тази задача.