Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Той поклати глава. В нищо от онова, което се случваше, нямаше логика поне на пръв поглед. Терористични групи с толкова много пари биха намерили много по-лесен и безопасен начин да закупят ядрено или химическо, или от съществуващите биологични оръжия на световния черен пазар. Никой обикновен терорист не би могъл да има достъп до подобно високо усъвършенствано лабораторно оборудване и пространство, необходими за производството на нанофагите убийци.

Смит се изправи, осъзнавайки внезапно, че невидимият враг имаше по-дълбока и по-страшна цел, която следваше методично и с прецизност. Масовите убийства в Ню Мексико и Франция бяха само началото, помисли си той ужасено. Те даваха само предварителна представа за още по-сатанинските и разрушителни действия, които вероятно щяха да последват.

Инсталация за производство на нанофаги

във вътрешността на Центъра

Безкрайни редици от числа и знаци, подавани чрез сателитна връзка от Париж, вървяха бавно върху огромен компютърен екран. В затъмненото помещение прииждащите числа и знаци се отразяваха зловещо в дебелите защитни очила на двамата молекулярни биолози. Тези мъже, главните създатели на програмата за разработка на нанофаги, анализираха всички новопристигащи данни.

— Ясно е, че разпространяването на нанофагите от въздуха е изключително ефективно — отбеляза старшият учен.

— Подсилените сензорни редици в контролните фаги също постигнаха оптимални резултати, а също и новата самоунищожаваща се система.

Неговият подчинен кимна. Във всяко отношение инженерните проблеми на по-стария модел нанофаги бяха решени. Техните механизми от трети стадий вече не се нуждаеха от конкретни биологични сигнали, за да се чувстват като у дома си в своите мишени. Само с един замах коефициентът на смъртност бе увеличен от около една трета от заразените на почти сто процента от всички, изложени на въздействието на облака нанофаги. Освен това подобрените химични заряди, съдържащи се под всяка обвивка, доказаха своята ефективност, като разложиха изцяло жертвите. Бледите, полирани фрагменти от кости, останали върху тротоарите в Курньов, нямаха нищо общо с подпухналите, полуизядени трупове в Кусаса или неприятната кървава слуз, осеяла терена пред института „Телър“.

— Препоръчвам да обявим оръжието за напълно готово и да пристъпим към цялостно производство — заяви уверено по-младият мъж. — Всички останали модификации в модела, които ще ни подскажат новите данни, можем да правим мимоходом.

— Съгласен съм — отговори главният учен. — Лазар ще е доволен.

Пред Центъра

Заобиколен от телохранители в цивилни дрехи, Джинииро Номура излезе на чист въздух за първи път от близо една година. За миг дребният възрастен японец се спря неподвижно на земята, мигайки, заслепен от слънчевата светлина. Хладен бриз откъм морето разроши бялата му коса.

— Заповядайте, сър — прошепна един от телохранителите учтиво и му подаде слънчеви очила. — Очакват ни. Първият от прототипите на „Танатос“ всеки момент ще пристигне.

Джинииро Номура кимна, взе очилата и си ги сложи.

Зад него масивната врата се затвори с бавно плъзгане, закривайки главния коридор към жилищните помещения в Центъра, контролния център, административните офиси и преди всичко към лабораторията за производство на нанофаги, скрита дълбоко в сърцевината на огромната сграда. Отвън и от въздуха комплексът приличаше на най-обикновен бетонен склад с метален покрив и не се отличаваше от хилядите други евтини складови помещения, каквито имаше по цялата земя. Сложните му системи от контейнери за химикали и тръби, херметични камери, концентрично разположени стерилни помещения, всяко от които с по-висока степен на защита, и сложни компютърни мрежи бяха напълно замаскирани от неугледната на външен вид сграда с ръждясваща под въздействието на атмосферните условия метална конструкция.

Придружен от телохранителите, Номура закрачи по пътека с настилка от чакъл към необичайно дълга асфалтирана писта, която се простираше от север на юг върху десетки километри. Огромни самолетни хангари и контейнери със самолетно гориво се виждаха от двете й страни заедно с няколко товарни и пътнически самолети. Висока метална ограда с намотана бодлива тел на върха опасваше летището и прилежащите постройки. Западният хоризонт представляваше спокойна гледка на прииждащи вълни, които се разбиваха и пенеха в брега. На изток равни зелени поля, изпъстрени със стада овце и крави, изкарани на паша, продължаваха с километри, преди да се издигнат към далечен връх, покрит с дървета.