Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Чрез твоето сатанинско оръжие, нанофагите — прекъсна го гневно баща му.

Младият Номура кимна.

— Представи си „Танатос“ и десетки като него. Представи си ги как летят високо над земната повърхност — тихо и невидимо за радарите. От тях ще се изсипе нежен дъжд, малки капчици, които ще се спуснат незабелязано… поне докато не стане късно.

— Къде? — попита Джинииро, целият пребледнял.

Хидео се ухили.

— Отначало ли? „Танатос“ и товарът му ще се отправят направо към Америка, една бездушна, могъща и корумпирана страна. Тя трябва да бъде унищожена, за да направи място за новия световен ред. Европа, друг източник на материалистична зараза, ще я последва. После моите нанофаги ще прочистят Африка и Близкия изток, тези развъдници на терор, болести и глад, жестокост и религиозен фанатизъм. Китай, прекалено заслепен и обсебен от древното си могъщество, също трябва да бъде спрян.

— И колко хора ще умрат, преди да приключиш? — прошепна баща му.

Хидео сви рамене.

— Пет милиарда? Шест милиарда? — предположи той. — Кой може да каже точно. Но тези, които останат живи, скоро ще разберат стойността на подаръка, който са получили. Свят, чийто баланс ще бъде възстановен. Свят, чиито ресурси и инфраструктура са непокътнати, неразрушени от лудостта на войната или консуматорската алчност.

Известно време възрастният мъж гледаше с ужас своя син, който сега наричаше себе си Лазар.

— Срамувам се от теб — каза той накрая. — Ти си също срам за предците ни. — Обърна се към телохранителите. — Отведете ме обратно в килията — каза той тихо. — Призлява ми само от присъствието на това чудовище в човешки образ.

Хидео Номура кимна строго към двамата мъже с безизразни лица.

— Правете каквото ви казва старият глупак — нареди той, после се дръпна и застана мълчаливо, наблюдавайки как неговият баща се връща към пленничеството.

Очите му се присвиха. Както често в миналото, и този път Джинииро го разочарова — дори го предаде — с липсата на далновидност в мисленето и кураж. Дори и сега баща му бе твърде сляп да се възхити на постиженията на своя единствен син. А може би — помисли си Хидео — баща му бе твърде ревнив и коравосърдечен, за да изрече похвалата, която синът му заслужаваше?

А той заслужаваше похвала, нямаше две мнения по въпроса.

От години по-младият ръководител на „Номура Фарматек“ работеше почти денонощно, за да превърне мечтата си за по-чист, по-малко населен и по-мирен свят в реалност. Първо, внимателното планиране направи възможно изграждането и финансирането на тайната нанотехнологична лаборатория, без да привлече нежелателно внимание от акционерите или от някой друг. Никой от многобройните му конкуренти дори не подозираше, че Номура, привидно изоставайки в състезанието за практично приложение на нанотехнологията, в действителност бе месеци, а може би и години пред тях.

Последва сложната задача да подчини Движението на Лазар, да преобрази организацията бавно и неумолимо съобразно своята невидима воля. Лидерите на Движението, които му се противопоставиха, бяха отстранени или убити от някой от групата „Хораций“, триото убийци, чието създаване и обучение финансира лично. А най-хубавото бе, че всяка необяснима смърт въздействаше като допълнителен подтик за радикализация на онези, които оставаха живи.

Уреждането на мистериозното изчезване на собствения му баща, последния от деветимата основатели, беше почти като детска игра. След като постигна това, Хидео разполагаше с пълната свобода да поеме в свои ръце юздите на изплашеното Движение. Освен това включването на ЦРУ в издирването на Джинииро стана повод да влезе в контакт с Хал Бърк. Така всичко в целия план на Хидео си дойде на мястото.

Хидео се разсмя невъзмутимо, като се сети за лекотата, с която заблуди агента на ЦРУ, а чрез него и други от американските и британските разузнавателни служби, възползвайки се от техния страх от тероризма. Чрез информацията за Движението, с която ги захранваше, той манипулираше Бърк и неговите съучастници и ги накара да започнат своята глупава и незаконна война. От онзи ден нататък всички събития се подреждаха според собствената му воля.

Резултатите говореха сами за себе си. Хората по света бяха все по-уплашени и търсеха изкупителни жертви. Конкурентите му като „Харкорт Биосайънсис“ бяха безпомощни, погребани от лавината нови правителствени ограничения върху изследователската им дейност. Движението на Лазар ставаше по-силно и по-агресивно. Американските и британските шпионски служби в момента се чувстваха обезсилени от скандали и пагубни подозрения. Когато се изсипеше първият смъртоносен дъжд от нанофаги над Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис, щеше да е невъзможно за когото и да било да разкрие ужасната истина.