Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Сега всеки откачен, който настоява, че ние изпробваме нов вид оръжие за масово изтребление, базирано на нанотехнологиите, се ползва с огромното уважение на международните медии — Би Би Си, другите европейски мрежи, „Ал Джазира“ и всички останали — продължи съветничката по въпросите на националната сигурност. — Французите вече отзоваха посланика си за така наречените консултации. Много други правителства ще ги последват моментално. Колкото по-дълго се проточва всичко това, толкова по-голяма вреда ще понесем по отношение на съюзите ни и нашите способности да влияем на събитията.

Кастила кимна в съгласие. Телефонното обаждане от френския президент бе изпълнено с грозни обвинения и едва прикрита ненавист.

— Изправени сме пред почти същите неприятности и на Капитолийския хълм — намеси се Чарлс Аурей, шефът на президентския екип, и въздъхна. — На практика всички конгресмени и сенатори, които пищяха да притиснем Движението на Лазар, се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Сега се готвят да създадат комисия за разследване като на скандала „Уотъргейт“. Някои дори започват да говорят за процедура на импийчмънт. И традиционните ни поддръжници са се снижили, изчаквайки да видят какво ще стане и откъде ще задухат политическите ветрове.

Кастила направи гримаса. Твърде много от жените и мъжете в Конгреса бяха политически опортюнисти по навик, по склонност или от опит. Когато някой президент беше популярен, те се тълпяха около него, за да попаднат под светлините на прожекторите. Но при първия признак за неприятности или слабост бързаха да се присъединят към глутницата, която искаше главата му.

Белият дом

Естел Пайк, дългогодишната главна секретарка на президента, отвори вратата на Овалния кабинет.

— Господин Клайн е тук, сър — каза тя шепнешком. — Няма уговорен час, но настоява, че ще го приемете веднага.

Кастила се обърна от прозореца, където стоеше. Лицето му бе набръчкано и уморено. Той сякаш се бе състарил с десет години през последните двадесет и четири часа.

— Тук е, защото аз го повиках, Естел. Покани го, ако обичаш.

Тя изсумтя неодобрително, но се подчини.

Клайн мина покрай нея, като измърмори „благодаря“, което остана незабелязано. Изчака, докато вратата се затвори зад гърба му. После се подсмихна.

— Май че госпожа Пайк не ме харесва много, Сам.

Президентът се насили да се усмихне.

— За Естел не може да се каже, че е точно сърдечен и любезен човек, Фред. Всеки, който наруши дневния й график, получава същото отношение. Нищо лично.

— Успокоих се — отговори шеговито Клайн. После погледна в очите своя стар приятел. — От болезненото ти изражение разбирам, че заседанието на Съвета за национална сигурност не е минало добре?

Кастила изпуфтя.

— Това е почти като да попиташ госпожа Линкълн дали й е харесала пиесата, след като убиха съпруга й в театъра.

— Толкова лошо?

Президентът кимна кисело.

— Да. — Той посочи на Клайн да се настани на едно от двете кресла пред огромната маса, която му служеше за писалище. — Шефовете на ЦРУ, ФБР, СНС и други служби са заети да не допуснат да бъдат обвинени за скандалната операция ТОКСИН. Никой не знае докъде в йерархията е стигнала конспирацията и на кого може да вярва. Всички се оглеждат и ослушват, изчаквайки да разберат кой ще пострада.

Клайн кимна мълчаливо. Думите на президента не го изненадаха особено. Дори в най-добрите времена подмолните войни в американската разузнавателна общност бяха факт. Техните непрестанни вражди и междуособни конфликти бяха до голяма степен причината, поради която Кастила го помоли да създаде Първи секретен отдел. Сега при разразилия се огромен скандал, свързан с най-големите разузнавателни служби в страната и в чужбина, напрежението щеше да расте още повече. При тези обстоятелства никой, който трепереше за кариерата си, нямаше да рискува да си подаде навън главата.

— Полковник Смит тръгна ли за Париж? — попита най-накрая Кастила, нарушавайки тишината.

— Да, на път е — отговори Клайн. — Очаквам да пристигне късно през нощта наше време.

— И ти честно вярваш, че Смит има шанс да разбере пред какво сме изправени?

— Шанс? — повтори Клайн. Той се поколеба. — Така мисля. — После се намръщи. — Или поне се надявам.

— Той е най-добрият ти човек, нали? — попита Кастила.

Този път Клайн не се поколеба.

— За тази мисия ли? Да, абсолютно. Джон Смит е най-подходящият за работата.

Президентът поклати глава ядосано.