Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Той пъхна няколко банкноти евро на таксиджията, грабна малката си пътна чанта и ръчния багаж, който носеше по време на полета от летище „Дълес“, и изскочи на тротоара. Мерцедесът отпраши в мига, в който се затвори вратата, и изчезна в нощта.

Смит постоя за миг неподвижно, за да се наслади отново на тъмнината и спокойствието на празната улица. Неотдавна бе валяло и хладният нощен въздух миришеше на чисто и свежо. Поизпъна крака, схванати по време на дългия полет в тясната седалка, а после пое дълбоко дъх на няколко пъти, за да изчисти дробовете си от тютюневия дим в таксито. Почувства се по-добре и по-свеж. Метна чантата си на рамо и влезе в хотела. Над входа и на рецепцията лампите светеха. Регистраторът, уведомен предварително от летището за неговото пристигане, го посрещна любезно.

— Добре дошли в Париж, доктор Смит — поздрави го чиновникът приветливо на чист, говорим английски. — Дълго ли ще останете при нас?

— Няколко дни вероятно — отговори внимателно Джон. — Можете ли да ме настаните за толкова време?

Дежурният регистратор, спретнато облечен мъж на средна възраст въпреки ранния час, въздъхна.

— При други обстоятелства нямаше да е възможно. Но сега, уви, неприятностите в Курньов накараха много от гостите да си тръгнат преждевременно, а други да отменят резервациите си. Така че няма проблеми.

Смит се разписа в регистъра, като провери по навик имената над неговото за нещо подозрително. Не забеляза нищо обезпокоително. Имаше съвсем малко гости, повечето от европейски страни или от самата Франция. И почти всички, както изглеждаше, пътуваха като него сами. Повечето бяха тук или по работа, или учени, които се ровеха в историческите архиви и музеите. Двойките, дошли в Париж на романтично пътуване, явно първи бяха напуснали града след атаката с нанофагите и последвалите бунтове.

Регистраторът извади малка квадратна картонена кутия и я постави върху бюрото.

— Още нещо, този пакет дойде за вас по куриер преди час. — Той погледна надписа. От „Маклин Медикъл Груп“ в Торонто, Канада. Предполагам, че сте го очаквали?

Смит кимна, усмихвайки се вътрешно. На Фред Клайн винаги може да се разчита, помисли си той с благодарност. „Маклин Медикъл Груп“ бе една от многото подставени компании, които Първи секретен отдел използваше за тайни доставки до агентите си по целия свят.

След като се качи в малката, но стилно обзаведена стая, Смит отвори пакета и откри вътре твърда пластмасова кутия с чисто нов деветмилиметров „Зиг Зауер“, патрони и резервни пълнители. В отделна опаковка имаше кожен кобур за под мишницата.

Смит седна на удобното двойно легло, разглоби пистолета, внимателно почисти всяка част и после го сглоби. Доволен, той зареди пълнителя и мушна зиг зауера в кожения кобур. Отиде до прозореца, който гледаше към малкия двор зад хотела. Над керемидените покриви на старите сгради от другата страна небето от изток бе започнало леко да сивее. Някои от прозорците вече светеха. Градът полека-лека се събуждаше.

Натисна копчето на мобилния телефон с номера на Клайн и му докладва, че е пристигнал без никакви проблеми в Париж.

— Нещо ново? — попита той.

— Тук няма нищо — отвърна шефът на Първи секретен отдел. — Но като че ли хората на ЦРУ в Париж са хванали дирите на автомобила, забелязан в Курньов, на адрес близо до мястото, където си в момента.

Смит долови известна несигурност в гласа на Клайн.

— Като че ли? — повтори той изненадан.

— Бяха много сдържани — обясни Фред. — В последната шифрограма от Париж агентите съобщават, че са постигнали известен успех, но са пропуснали да назоват конкретното място.

Смит се намръщи.

— Странно.

— Да — съгласи се Клайн. — Доста странно. И аз нямам задоволително обяснение за пропуска.

— Ленгли не ги ли притиска да бъдат по-конкретни?

Клайн изсумтя.

— Шефът на ЦРУ и останалите началства са твърде заети със спешни проверки, за да обърнат внимание на агентите си на терен.

— Тогава кое те кара да мислиш, че мястото е в района на „Маре“? — попита Джон.

— Защото са си определили първоначално среща на площад „Вогези“ — обясни Клайн.

Смит кимна на себе си, разбирайки логиката на своя шеф. Мястото на срещата за един таен наблюдателен екип, който действа във вътрешността на града, обикновено се определяше на удобно разстояние пеша от целта. Обикновено се подбираше достатъчно оживено място, за да се прикрият срещите между агентите, на които те си разменят информация или си предават нови заповеди. Площад „Вогези“, построен през 1605 г., бе най-старият в Париж и идеален за подобна цел. Оживените ресторанти, кафенетата и магазините от двете му страни предоставяха великолепно прикритие.